Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️39

- Маделин,ставай! – мъжки глас извика до ухото ми. Отворих рязко очи и подскочих. Задните ми части се срещнаха с пода. Стон от болка се изплъзна от устните ми. Защо поне веднъж, не ме събудят по нормален начин?

За тази работа ми трябват нормални приятели. Нещо, което нямам и никога няма да имам. Тези хора ще ме побъркат някой ден.

- Хайде, имаш половин час да си приготвиш багаж за две седмици! – Луи хвана ръцете ми и ми помогна да се изправя от земята.

Луи затръшна вратата на стаята ми, като не ми позволи да кажа нищо. Въздъхнах леко и извадих червения си куфар. Изтрих насъбралия се прах и започнах да прибирам дрехите си, сгъвайки ги внимателно. След като прибрах най-нужните неща в куфара и го закопчах, реших да преоблека домашните си дрехи. Съблякох раздърпаната тениска и черния клин, обличайки на тяхно място светло син пуловер и черни дънки.

Къде, по дяволите, ще ходим? Прибрах телефона в задния джоб на дънките си, след като не успях да се свържа с ирландеца, и задърпах червения куфар надолу.

- Дай на мен. - Зейн се усмихна, вземайки дръжката на куфара от ръката ми.

Всички сложиха куфарите си в багажника и се настанихме. Зейн спря черния си Range Rover на летището. Бях объркана и раздразнена. През целия път питах къде отиваме, но никой не ми каза. Определено исках да знам, какво правим на летището в пет след обяд и то на двадесет и шести декември. Мислех, че просто ще излезем навън и ще отидем в някой клуб. Очевидно грешах.

- Някой ще ми каже ли къде отиваме и къде е Найл? – попитах отново. – Мамка му, говорете! – изкрещях, привличайки погледите на хората. Е, хората нека си гледат работата.

Никой не обелваше и дума. Бях ядосана и всички го забелязваха, но мълчаха. Сякаш ме използваха за забавление. Исках да знам какво правим на летището и къде ще ходим. Толкова много ли исках?

- Какво става тук? – познат глас се обади зад мен. Найл уви ръката си около кръста ми и ме придърпа към себе си. – Защо ядосвате момичето ми? – попита, гледайки към приятелите ни.

Малка усмивка се появи на устните ми, заради действията му. Дори тези малки и незначителни неща от негова страна, ме правеха щастлива.

- Къде беше?

- Трябваше да отида да си приготвя багажа. – обясни и целуна бузата ми.