➡20

3.3K 161 20
                                    

- И сега какво? - попита Найл

Как какво? Той отива при гаджето си, аз при Зейн и всеки продължава живота си.

- Нищо. Връщай се при Изабела. Сигурно се чуди къде си. - отдръпнах се

Не мога да преглътна това, че никога не ми е казвал за нея. За това, което е имало между тях.

- Къде е тоалетната? - попитах

- По коридора, втората врата в дясно. - каза тихо

Кимнах и се запътих натам. Една част от мен искаше да ме последва. Щом видях отражението си в огледалото, се успокоих. Грима ми не беше мръднал. Освежих лицето си и се върнах при останалите. Найл се беше настанил до Изабела.

Това момиче получи всичко това, което исках аз.

Найл.

- Е, след като вече всички сме тук, отново. Искам с радост да ви кажа, че сделката между мен и Джонатан Малик е сключена! Много скоро, че започнем новия си проект заедно! - след думите му, цялата зала започна да ръкопляска.

След разговора си с Найл, нямах сили за нищо. Просто исках да се прибера и да легна на мекото легло. Исках да спра да мисля за нещата, които Найл ми каза.

Бях раздвоена.

Трябва ли да му повярвам или не?

Обича ме. Знаех това. Но дали си струваше да опитаме пак?

Майка ми ме изпрати тук, далеч от Найл. Но изглежда винаги намираме пътя си един към друг и мисля, че този път не може да каже или направи нищо. На осемнайсет съм. Достатъчно голяма съм за да взимам решения сама. Промених се. Онази несериозна, вършеща постоянно глупости Маделин я няма.

- Може ли да си тръгваме? - попитах Зейн тихо

- Тъкмо ще сервират вечерята. Не мисля, че ще е много културно да си тръгнем сега. - прошепна в отговор

Кимнах и забих поглед в бялата покривка.

- Татко, може ли да закарам Маделин у дома? Не се чувства добре.

Вдигнах глава и погледнах към Найл. Боби кимна и се усмихна.

- Аз също ще трябва да тръгвам, г-н Хоран. Изникна нещо спешно и не мога да го отложа. Моля да ме извините. - Изабела стана

Бащата на Найл леко се намръщи, но отново се съгласи. Казах на Зейн, че като се прибера ще му пиша, за да е спокоен. Тримата се запътихме към бял Range Rover. Учуди ме това, че Изабела седна отзад. Настаних се на предната седалка до Найл.

Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔Where stories live. Discover now