Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️30

Сутринта, когато се събудих Зак и Кейтлин ги нямаше. На леглото бе оставена бележка, на която пишеше, че ще се видим в парка до училище, час преди изпита. Запътих се към банята и извърших сутрешните си процедури. Потърсих Зейн, но очевидно отново е отишъл във фирмата по-рано. Баща му е на почивка и в момента Зейн се грижи за цялата фирма. Не искам да знам колко му е трудно.

Извадих сини дънки и едноцветен пуловер. Поне от това, което виждах, навън бе доста студено. Сложих най-нужните неща в малка кожена раница, обувайки сивите си високи ботуши. Повиках такси, тъй като не исках да ходя пеша в този студ.

Извадих ключовете си и отключих възможно най-тихо. Найл сигурно все още спеше, а не исках да го будя все още. Още с влизането в апартамента, усмивката ми изчезна. Из целия хол имаше разпиляни дрехи и не бяха само тези на Найл. Страх започна да обзема цялото ми тяло. Молех се да не е това, което си мисля. С плахи крачки се запътих към спалнята.

С треперещи ръце, отворих вратата на спалнята. Сърцето ми падна в краката, разбивайки се на милиони парченца. Сълзи закапаха от очите ми, търкулвайки се по бузите ми, след което падаха на пода, точно до разбитото ми сърце. Никога досега, не бях изпитвала толкова голяма болка. Ума ми казваше да тичам, да избягам от тук. Но тялото ми не го слушаше. Седеше там и дори не помръдваше. Погледът ми бе замъглен, но ясно виждах момичето до моят Найл.

Моят Найл.

Беше ли наистина мой?

Може би не.

Затворих за момент очи, а щом ги отворих видях Найл, взиращ се шокирано в мен. Погледна все още спящото до него момиче, след което върна погледа си отново върху мен. В следващата секунда седеше срещу мен. Ръката му се опита да хване моята, но се отдръпнах. Не исках да ме докосва с тези ръце, с които е докосвал нея. Нямах сили да погледна към него. И не исках. Чувствах се като глупачка. Глупачка, която стои на вратата на спалнята му, с неговите инициали на ръката си, докато той е мачкал чаршафите с друга.

- А-аз мога да обясня... - започна с треперещ глас.

- Не. - поклатих глава. - Не можеш. - събрах сили и вдигнах глава. Сините му и тъжни очи, следяха всяко едно мое движение. Краката ми решиха да послушат ума ми и се задвижиха.

- Маделин, моля те, просто ми позволи да ти обясня. - Найл извика зад мен. Спрях рязко, обръщайки се към него.