Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️34

Една година и половина по-късно.

- Хей, Мади, ще ми дадеш ли записките си? - Ерик попита, настанявани се до мен.  Кимнах с лека усмивка. - Помисли ли над това, което те попитах в петък?

Въздъхнах леко, прехапвайки устната си.

- Да. - усмивка се появи на лицето му, карайки трапчинките на бузите му да се покажат. - Съжалявам, Ерик, но няма да изляза с теб.

- Оу, разбирам. - кимна, а сладката усмивка се скри от лицето му.

Не исках да го наранявам, но нямах друг избор. Знаех, че ме харесва от известно време. Личеше му. А пък и Кейтлин и Зак също го забелязаха.

Ерик бе доста атрактивно момче и събираше женските погледи навсякъде. Когато с Кейтлин дойдохме Нюйоркския университет, за да изучаваме изкуства и науки, Ерик бе първия, с когото се запознахме. Той е най-милото същество, което съм срещала. Определено знае как да се държи с момичетата, а външния му вид му носеше доста бонус точки. Косата му бе черна, а очите светло зелени. А щом се усмихнеше, две очарователни трапчинки скачаха на бузите му.

- Не ме разбирай погрешно, ти наистина си прекрасен, знаеш как да се държиш с едно момиче, знаеш какво да кажеш, как да постъпиш във всеки един момент, но дори и за почти една година, все още те възприемам като приятел. - усмихнах се леко, поставяйки ръката върху неговата.

Дори и след една година и половина, мислите ми се въртяха около Найл. Дори след толкова време, сърцето ми все още бе негово. Няма ден, в който да не мисля за него.

- Няма проблем. Предполагам, че ще се задоволя с това да бъдем само приятели. 

- Благодаря за разбирането. - усмихнах се за стотен път и придърпах Ерик в прегръдка.

*

- Отказа му?

- Отказах му.

- Отказа му? - Елинор изпищя отново.

- Да, Елинор, отказах му. - извъртях очи от досада. Излегнах се на дивана, пъхайки шепа пуканки в устата си.