Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 3

Дерек хвана ръцете ми и ги стисна. Точно в този момент се отвори вратата и от там влезе Лео.

-Пусни я по дяволите.-хвана го на Дерек и го издърпа от мен -Ако те видя още веднъж близо до нея, ще те пребия.

Махна го от къщата и затвори вратата.

-Хей, добре ли си?-попита

-Да..-преглъхнат -Добре съм.

-Да седнем на дивана. Този нещо стори ли ти?-нов въпрос получих

-Не, само ме стресна. Но ти благодаря, че се появи толкова бързо.

-Аз се радвам, че ми звънна. Това значи, че ми имаш доверие.-усмихна се леко

-Мхм..

-Не мислех, че този е толкова луд да се появи у вас..

-Аз знаех, че все някога може да се появи. Но се надявах да греша.-свих рамене -Еее.. съгласна съм.

-За какво?-попита объркано момчето

-Да ти помагам по математика.-отговорих

-Сериозно ли?-усмихна се леко

-Да, но ще спреш да се държиш аргонтно. Особено в училище.

-Добре. Обещавам.-кимна -Благодаря ти. Кога започваме?

-Може още утре. Но ще сме по график.-кимнах

-Добре. Съгласен съм.

-Ще учим понеделник, сряда и петък след училище. Ако има някакъв проблем и не можем например в сряда да учим, ще учим в четвъртък и после събота. Ако събота не можем и неделя, вече ще учим два поредни дни.-обясних

-Добре. Ам.. искаш ли сега да излезем?-попита

-Честно казано, не ми се излиза.. Ако искаш може да поседим в градината.

-Добре.. а имаш ли настолни игри?-зададе следващия си въпрос

-Мда, защо?-погледнах го объркано

-Може да поиграем.

-Окей..-съгласих се -Аз си направих фрапе.. Ако искаш и на теб ще направя.

-Ами добре.-кимна

-Окей.. Ще ти направя, а пък ти вземи игрите. Те са в шкафа под телевизора.-казах

-Добре.

Отидох в кухнята и му направих фрапе. Взех двете чаши и излезнах на двора при момчето.

-Вашите все още ги няма, а?-попита

-Да. Ще си дойдат чак след седмица.-отговорих

Глт на Лео

-Не те ли е страх сама у вас?-зададох следващия си въпрос

-Честно казано, не. Свикнала съм и не ми прави впечатление.-отговори момичето

-Интересно.

И така цяла вечер играхме на различни игри, докато не си тръгнах.

Честно казано, след случката днес, не мисля че е добра идея Вики да остава сама.

-За какво мислиш?-появиха се Бела и Кейтлин в стаята ми

-За нищо.-въздъхнах -Абе вие знаехте ли, че Виктория е сама у тях?

-Не.-отговориха и двете в един глас

-А кой е Дерек?-момичетата се спогледаха

-Бившия й.-отговори Бела -Момент.

Излезе от стаята и след 5 минути влезе.

-Вики ще дойде тази вечер у нас.-каза

-Добре.-кимна Кейтлин

-Нашите утре ли заминаваха за Калифорния?-попитах

-Да.-отговори Бела

-Добре.-кимнах

Няколко минути по-късно долу се звънна.

-Аз ще отворя.-казах и слезнах

Отворих и се усмихнах на Вики. Тя мe огледа, но не каза нищо.

-Не мислех, че ще се видим отново.-казах

-Все едно.-извъртя очи и влезе навътре -Бела и Кейтлин горе ли са?

-Да.-кимнах

-Добре.

Качи се горе и в този момент се появиха момчетата.

-Какво става братле?-попита ме Мат

-Ами нищо. Все едно и също.-отговорих и седнахме на дивана -Някой от вас иска ли бира?

-Аз.-отговори Браян

-Аз ще пия вода или нещо газирано. С колата съм.-отговори другото момче

-Да бе, все едно няма да останеш при сестра ми.

-Тази вечер няма.-засмя се

-Хубаво.

Отидох до кухнята и взех три кенчета с бира. За всеки случай.

След близо час момичетата слезнаха долу.

-Къде отивате?-попитах

-До кухнята за сладолед.-отговори Кейтлин

-Донесете и на мен.-казах

-Добре, но ще гледаме един филм.-отвърна сестра ми

-Оо, не. В момента играем.-възразих 

-Имах предвид, след като приключите играта. Така или иначе на всички ни е скучно.

-Хубаво. Ще ви извикаме като приключим играта.

И с момчетата продължихме да играем.