Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 56

-Какво му е?-попита

-И аз не знам. Попитах дали нещо не е свързано с баща ви.. Но не отговори.-свих рамене

-Ясно.

---

30 минуни по-късно

Кейтлин беше писала да се съберем довечера у тях, а мъжете също щели да се съберат, но у Лео. Аз естетвено се съгласих. Скоро бяхме във фирмата.

-Трябва да отидем първо до Кейла.-каза мъжа

-Добре.-съгласих се

Качихме се на втория етаж и влезнахме в офиса на бившата му.

-Здравейте.-поздрави -Мислех, че само ти ще дойдеш.-обърна се към мъжа до мен

-Ами.. реших и аз да дойда.-усмихнах се -Надявам се, че не е проблем.

-Не, никакъв. Исках само да предупредя Лео, за нещо.-блондинката се усмихна

-За какво?-попита я Лео

-След месец, ще отсъствам за седмица. Първата седмица от август.-Кейла обясни

-Къде ще ходиш?-полюбопитствах

-Ами.. Зейн ми предложи и ще си вземем малка ваканция, докато решим кога да е сватбата и всичко останало.-тогава забелязах пръстена на ръката й -Ще видим Париж.

Моля? Ей това не го очаквах. Погледнах мъжа до мен. Беше изненадан. Хм..

-Ха, каква чудесна новина. Може би ще се срещнем.-преглътнах

-Как така?-Кейла ме погледна объркано

Щях да съжалявам за следващите си думи, но все пак тук съм с мисия. Трябва Кейла да се раздели със Зейн, за да получа стипендията си.

-Ами и ние ще си направим малка почивка. Ще посетим Италия, Рим, Франция..-Лео ме поглена объркано

-И какъв е повода?-блондинката гледаше по странен начин

-Лео..-усмихнах се на мъжа до мен -Не си ли казал вече на колегите си?

-Ммм?-присви очи

-Какво да е казал?-Кейла продължи да любопитства

-Ами.. снощи ми предложи.-отговорих 

-Чакай? Сериозно ли?-блондинката вече беше напрегната 

-Мда. Беше доста сладко и романтично предложение.

-И къде е пръстена?

-Чакам да ми го направят по размера, че беше малко голям.-мамка му в какво се забърквах.. 

-Еха, не знаех, че Лео е по тези неща. Особено да взима такива импулсивни решения.

-Ами.. за всичко си има първи път.-от мъжа се изтръгна ироничен смях

-И кога ще е сватбата?-блондинката задаваше доста въпроси

-Ами не знам, но племенника му - Ейдриън, ще бъде шафер, това е сигурно.-усмихнах се -Е, ако е само това, ние ще тръгваме, защото имаме работа.

-Добре. Ще се видим.

Излезнахме от офиса и Лео ме дръпна настрани.

-Какво правиш?-попита раздразнено

-Какво?-повдигнах вежди 

-Защо й каза, че съм ти предложил?-извъртях очи

-По спокойно. Трябваше да кажа нещо, за да я подразня. Нали целта е, да я накарам да се раздели със Зейн? Ако вижда, че си готов вече да правиш такива крачки, може и да се разделят в скоро време.-обясних 

-Честно.. вече имам чувството, че някой ден наистина ще се оженя за теб и ще имаме деца.

-Опазил Господ.-отвърнах и слезнах надолу

Влезнах в офиса при останалите и ги поздравих. 

-Хей, Вики..-дойде до мен Теса

-Здравей.-усмихнах се леко 

-Искаш ли да пийнем по едно кафе?-попита

-Става, но нека е после.-седнах си на бюрото

Лео си влезе в неговия офис и седна на стола. А после започна да работи.