Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 67

-Е, как си?-попитах жената срещу мен

-Добре съм, а ти как си?-усмихна се

-И аз. Между другото, сега след като очаквате дете, мислех в градината да сложим люлка, пързалка.. Като ползваме и материали от дърво, за да са по стабилни и да не се счупят след 5 6 години.-изказах идеята, която ми се въртеше в главата от вчера

-Да и аз си го мислех.

-А какэв е пола?-зададох следващия си въпрос

-Момче.-отговори с усмивка

-Значи цветовете които можем да сложим в стаята са зелено, жълто, синьо..

-Ами аз си мислех за жълто.-каза Мария

-Чудесно. А някакви картинки или рисунки..?

-Мислех си да има нещо нарисувано. Ноо ще оставя на вас да решите какво да нарисувате.

---

Глт на Лео

-Лео, може ли да поговорим?-Кейла се появи

Погледнах към Вики, която ни гледаше, но щом забеляза, че я гледам, отмести погледа си.

-М..-прочистих гърлото си -За какво?

-За това което се случи снощи.-отговори

-Добре.. да поговрим.-съгласих се

Станах от стола и излезнахме на терасата. Седнахме на диванчетата, един срещу друг и жената проговори.

-Снощи.. чаках те, чаках те близо три часа. Лео, помислих си, че работиш и си забравил за вечерята.. Но после ви видях с Вики. Какво се случва? В един момент искаш мен, а в друг си с нея. Казах ти.. ако има и малка възможност да съм с теб, ще зарежа Зейн.

-Кейла.. ще бъда откровен с теб. Никога не съм бил влюбен в теб, никога не съм те обичал. Винаги всичко е било, защото така е трябвало, не защото съм го искал.-признах

-И винаги си бил влюбен в нея..-блондинката въздъхна с насълзени очи

-Не съм спирал.-още един факт, който до сега не бях признавал

-Радвам се, че се оточнихме. Е, аз ще тръгвам, защото ме чакат приготовления за сватбата.-Кейла си тръгна

Последвах я, но стигнах само до вратата и погледнах брюнетката. С поглед ме попита какво е станало, а аз само свих рамене. Трябваше да направя нещо, за да не я загубя. Седнах си на стола и Вики дойде до мен.

-Каква стана? Кейла изглеждаше разстроена..-седна на стола до мен -Да не би да е заради снощи?

-Да.-отговорих честно

-Трябва да говоря с нея.-брюнетката въздъхна

-Както решиш.-казах

-Вие какво точно говорихте?-зададе следващ въпрос

-За работа.-загледах се в лаптопа

-За работа?-беше леко объркана -Сигурно, заради работата изглеждаше така все едно ще заплаче?!

-Не знам, Виктория.-погледнах я

-Хубаво. Ще ида да говоря с нея.-стана от стола

-Недей, сега. Човек, когато е ядосан говори какво ли не, не знаеш какво може да ти каже. Остави я. Сега се заеми с работата си.-отвърнах

-Мхм..-брюнетката кимна -Добре. А ти добре ли си?

-Да, защо да не съм?!-преглътнах

-Е, добре. Отивам да си довърша работата и после си тръгвам.

-Добре.

Глт на Вики

2 часа по-късно

През цялото време докато си вършех работата не спираше да звъни майка му на Лео. Щом приключих с работата си, реших, че е крайно време да й вдигна.

По телефона

-Здравейте, Мика.-вдигнах

-Ааа Вики, ти най накрая реши да вдигнеш.-беше сериозна

-Мхм. Имах работа, затова не вдигнах.-обясних -Знаете, че преди всичко трябва да си свърша работата, защото сина ви ще се ядоса. Е, защо звъните?

-А, да. Ами Кейла мина преди малко и каза, че окончателно е решила да се омъжи за Зейн. Искам ли да знам какво се е случило?

-Дори аз не знам. Двамата с Лео говореха, но нищо не разбрах. Но аз ще говоря с Кейла. Има още седмица и половина до сватбата, и ще направя всичко по силите си, за да не се състои.

-Чудесно. Мини после след работа у нас.

-Добре.-затворих

Станах от стола и се запътих към Лео.