Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 65

Ръката на Лео се уви около моята и ме накара да се обърна към него.

-Какво?

-Вики..-започна, но се спря

-Какво Вики?-отдръпнах се назад -Лео усещам, че искаш да ми кажеш нещо. Ако е така, по-добре го направи.

-Не е така лесно.-въздъхна

-Напротив. Когато имаш да кажеш нещо на някого, просто трябва да го направиш. Да не се бавиш. Защото в следващия момент дори и думите спират да струват. Ще ми кажеш ли какво има?

Погледа му се заби в земята.

-Добре.-кимнах -Ще се видим утре.

Излезнах и си взех чантата. Прибрах всички неща в шкафа ми и излезнах от сградата. Качих в колата и потеглих.

Глт на Лео

6 часа по-късно

Виктория ми беше изпратила в кой ресторант бе вечерята ми с Кейла. Само че, аз не възнамерявах да отида. Предпочитах тази вечер да я прекарам с Вики. Да отпразнувам рождения си ден с нея. И щях да го направя. Звъннах на Виктория, но тя не вдигна. Хм.. Дали Бела няма да знае къде е? Ще звънна на нея.

По телефона

-Ало?-вдигна

-Знаеш ли къде е Виктория?-зададох директно въпроса си

-Мм не е ли с теб?-беше объркана

-Сдърпахме се малко и сега не ми вдига.-обясних накратко

-Ами може да е в кафенето на чичо й и леля й. Може да си е у тя или с Аманда.-въздъхнъх

-Изпрати ми номера на Аманда.-казах и затворих

Сестра ми веднага изпрати номера и звъннах.

По телефона

-Ало?-вдигна Аманда

-Аманда, знаеш ли къде е Виктория?

-Ами чухме се и тя каза, че се разхожда в парка. Не сте ли заедно?-момичето беше леко объркано

-Сдърпахме се и не ми вдига. Ще затварям, благодоря че ми каза къде е.-затворих

Няколко минути по-късно бях на паркинга на парка. Заключих колата и тръгнах напред. Къде ли е? Дали е все още тук? Какво правя аз тук? Трябваше да съм с Кейла. Това беше най-правилното което можех да направя, но и най-грешното. Продължих да ходя напред и тогава я видях, че се е подпряла на парапета и наблюдаваше езерото. Тя не ме видя, защото беше с гръб, но и по-добре. Ако ме видеше сега, имаше шанс да си тръгне. Косата й се пускаше свободно по рамене, която вятъра раздухваше от време на време. Нещо което също ми направи впечатление, беше че е облечена леко, а покрай езерото си бише хладно. Щом бях достатъчно близо до нея, съблякох сакото си и го наметнах на раменети й. Това мое действие я накара да се стресне и обърне към мен.

-Тук е хладно.-прочистих гърлото си

-Какво правиш тук?-попита -Не трябваше ли да си на вечеря?

-Трябваше.-погледнах я -Но не отидох.

-Не отиде?-повдигна вежди -Защо?

-Мисля, че щеше да е странно ако не празнувах рождения си ден с годеницата ми.-дадох най логичния отговор който измислих на момента

Нямаше как да й обясна защо всъщност не съм отишъл на вечерята.

-Ясно.-кимна и отново се загледа в езерото

-Господин Тайсън хареса това което си направила.-казах

-Радвам се. Между другото днес след като си тръгнах, успях да направя плана за градината. Остава да говоря с Мария за някои неща. И после ще се заема с дизайна.

-Добре. Може даже утре да отидем до Джейсън и Мария, заедно.-отвърнах

-Добре.-съгласи се