Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 64

-Добре, няма..-продължихме да говорим щом останахме сами

-Нито на Браян.-бях напълно сериозна

-Добре, спокойно. Можеш да си сигурна, че нищо няма да кажа.

-Добре. Помниш как в началото мразех Лео, не исках да го виждам, когато разбрах, че той е отговорен за стипендията.-започнах да обяснявам, а тя кимна -И няколко дни по-късно се събрахме..

-Да, беше доста странно. Вие буквално за седмица се събрахте. Но не обърнах много внимание, защото знам как беше преди 5 години при мен и Браян..

-Да.-кимнах -И после изведнъж се сгодихме.

-Мхм.

-Всъщност...-ии телефона ми ме прекъсна

Беше Лео.

По телефона

-Ало?-вдигнах

-Къде си?-попита

-Навън с Бела. Защо?-отговорих на въпроса му с въпрос

-Имаме важна среща. След 10 минути започваме..

Вярно, че ми беше казал за днес още от вчера.

-Добре, ще дойда след малко.-затворих

-Какво стана?-попита Бела

-Трябва да тръгвам.-отговорих и станах

Оставих пари на масата и си прибрах портмонето в чантата.

-Тогава.. нека се видим довечера и да ми кажеш всичко.-отвърна момичето срещу мен

-Добре.-съгласих се -Чао за сега.

Излезнах от кафенето и се качих в колата. Потеглих и няколко минути по-късно бях в офиса.

В този момент се появиха един мъж и една жена.

-Здравейте!-поздравих ги и си подадох ръката напред -Аз съм Виктория Томпсън.

-Мария Пиърс.-представи се блондинката

-Джейсън Пиърс.-представи се и мъжа, а после погледна мъжа до мен -Как си приятелю?

-И по-добре съм бил. А вие как сте?-попита го Лео и седнахме на столовете

-И ние. Чакаме новия член на семейството.-усмихнах се, когато погледнах към големия корем на Мария

-В кой месец си?-попитах я

-Шестия.-отговори с усмивка

-Е, какво ви води насам?-Лео заговори

-Ами мислехме да си вземем нова къща. Работата е там, че по градината има доста работа, както по самата къща, покрива е за поправка. Имаме доверие единствено на теб относно цялата работа с архитектурата и дизайна.-обясни Джейсън

-Ще се радвам да поема този ангажимент. Вики ще се оправи с градината, двете заедно с Мая ще се погрижат за дизайна отвътре, аз и Нейтън ще се оправим с другото.-мъжа до мен разпредели горе-долу работата измежду нас четиримата

-Разбира се.-усмихнах се

-Супер. Аз изпратих тази сутрин на имейла снимки на къщата която купихме, но ще е хубаво и да отидете да си я видите на място.-каза мъжа на Мария

-Естествено. Ще отидем.-отвърна Лео -Още днес ще отидем с Вики да я видим в какво състояние е.

-Чудесно. Благодаря.

---

-Е..-Лео дойде до мен -Какво ще правиш довечера?

-Ами.. не знам.-свих рамене объркано -Защо?

-Мислех да отидем някъде.

-Забрави ли, че вече имаш организирана вечеря?-повдигнах вежди

Мъжа въздъхна и с поглед ми каза да отидем в неговия офис. Отидохме и скръстих ръце пред гърдите си.

-Какво?-попитах -Защо трябваше да дойдем тук.

-Виктория..-мъжа ме погледна с онзи поглед, който ми казваше "внимавай какво говориш"

-Знаеш ли.. аз приключих за днес. Ще тръгвам. Имам и други планове.-отпуснах ръцете си от двете страни и се завъртях

Усещах, че иска да ми каже нещо, но не го правеше. Това ме дразнеше сериозно. Подлудяваше ме.