!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...
Събудих се и взех телефона, който не спираше да звъни от 10 минути. По дяволите, кой се беше сетил сега за мен?
По телефона
-Ало?-вдигнах без да видя кой е
-Оправи се.-чух гласа на Лео -Ще те взема след малко.
-Не искам.-отвърнах
-Не те питам дали искаш или не. Ще те взема, бъди готова.-и това беше последното което чух
Въздъхнах. Погледнах часа. Беше 10:30. Мамка му. Трябваше да отида и в кафенето при леля и чичо. Набрах леля и станах от леглото.
По телефона
-Ало, лельо..-започнах
-Добро утро, миличка. Наспа ли се?-попита ме
-Да.-отговорих -Лельо, защо не ме събуди?
-Не исках да те будя. Снощи късно излезе и се прибра.-отговори
-Добре, но после ще ти помогна. Сега обаче, имам работа навън, и не знам точно кога ще я приключа.-обясних накратко
-Добре, мила. Няма проблем. Хайде, до после.
-До после.
Разговора ни приключи, а аз влезнах в банята. Извърших сутрешните си процедури и излезнах. Отидох в дрешника и си огледах дрехите. След 5 минути реших да съм облечена ето така:
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
Преоблякох се и се върнах в стаята ми. Седнах пред тоалетката и се гримирах набързо. Телефона ми звънна и видях, че е Лео.
По телефона
-Какво?-попитах
-Долу съм.-отговори
Затворих и си сресах косата. Вързах я по някакъв начин, напръсках се с един от парфюмите ми и си взех чантата.
Излезнах от стаята, а после и от къщата. Щом се качих в колата, веднага потеглихме.
-Добро утро и на теб. Защо се беше развънял толкова много?-попитах
-Трябва да говорим за това което направи вчера.-отговори
-Просто действх импулсивно.-повдигнах рамене
-Импулсивно, а? За това сега го има навсякъде в интернет.-отвърна мъжа
-Да.-съгласих се -Нооо ти можеш да поправиш грешката си.
-Моята грешка?-Лео се подсмихна
-Мда. Ако не ми беше спрял стипендията, сега нямаше да съм тук. И нищо от това нямаше да се случи.-казах
-Колко пъти да ти кажа, че не съм го направил аз?-започна да се изнервя
-Ти даваш стипендиите, така че ти си виновен. Дори и някой друг да го е направил, ти отново си виновен, защото не си си направил труда да провериш.-поех си въздух
-Виж, какво.. Имам предложение за теб. Цяла нощ го мислих..
-Какво предложение?
-Ще ти кажа, веднага щом стигнем в офиса.
Добре. Пуснах радиото и се загледах в пътя.
След няколко минути бяхме в сградата, в която той беше шефа.
-Нека се качим по стълбите.-каза мъжа изведнъо
Кимнах. Всички ни гледаха странно. Качихме се нагоре по стълбите и скоро бяхме в един офис. Беше много красив.
-Е, какво предложение имаш?-попитах и оставих чантата си на бюрото
-Така и така започна започна всичко. Преди две седмици се разделих с бившата ми.
-И какво сега? Да не искаш да се преструвам, че съм ти приятелка, за да я накараш да ревнува?-кръстосах ръцете пред гърдите си
-Виж, как позна.
-Няма начин.-поклатих глава
-Казах ти.. така и така започна всичко и..-щеше са каже още нещо, но шамара който му ударих го накара да замълчи
Мъжа ме погледна ядосано. Аз също бях ядосана. Как можеше въобще да ми предлага такова нещо? Не мога да го дишам.
-Защо просто не си тръгна..-въздъхнах
Тръгнах към вратата, но това което чуха ушите ми, ме накара да спра на място.
