Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 5

-Това не е ли тениската на Лео?-момичето отговори на въпроса ми с въпрос

-Ам..-отидох до чантата с нещата ми -Снощи ми я даде, за да ми е удобно докато спя.

-Спали сте заедно?-Бела се появи с четка за зъби в уста

-Не.-отговорих -Да.. Спахме в едно легло. Вашите момчета къде са?

-Не са наши.-отговориха момичетата в един глас

-Добре.-кимнах и се приоблякох -Ще върна тениската на Лео.

Отидох в другата стая и намерих момчето само по дънки.

-Ам.. да ти върна тениската.-казах

-Нямаше нужда.-отвърна

-Вземи я.-преглътнах

Той я взе и остави на стола.

Глт на Лео

Цял ден с Виктория почти се отбягвахме и не знам дали беше заради това, че спахме в едно легло или я целунах. Ноо часовете приключиха и сега трябваше да отидем у тях, за да учим.

-Хей..-застанах до момичето

-Хей.-каза и излезнахме от стаята

-Отиваме ли да учим у вас?-попитах я

-Ами да.. по принцип мислех да учим в кафенето, но ще има доста хора сега.-отговори

-Добре.

-Взе ли си всичко което ти казах?-попита

-Да.-кимнах

Няколко минути по-късно бяхме у Вики.

-Искаш ли нещо за пиене?-попита щом седнах на дивана

-Вода.-отговорих

Момичето кимна и след минута се върна с две чаши в ръце. Остави ги на масата и въздъхна.

-Е, да започнем от началото. Така или иначе сега ще имате останилте поправка. На нея ще можеш да поправиш оценката от теста.-обясни

-Добрее..-кимнах

И така започна да ми обяснява.

-Е, нещо неясно до тук?-Вики ме погледна приключихме с единия урок

-Да, не..-поклатих глава

-Какво?-повдигна вежди

-Виж.. искам да се извиня за снощи.-въздъхнах -Не беше нарочно.

-Ам.. няма проблем.-кимна -Разбирам. Случи се за момента.

-Да.-преглътнах

-Е.. нека на продължаваме.

---

2 часа по-късно

-Добре, мисля да спираме до тук.-момичето спря да обяснява -Имаме още три дни до поправката. А уроците са малко, за това ще успеем.

-Сигурна ли си?-попитах я

-Да. Щом за тези два часа и половина, разбра някои от нещата.. А си мислех, че и това няма да разбереш.-засмя се

-Сериозно?-повдигнах вежди и я сръчнах в ребрата

При което тя се сгърчи и засмя.

-Така ли е?-започнах да я гъделичкам

-Лео.. моля недей. Така ме е гъдел.-Вики не спираше да се смее -Моля те.

-Кажи ми, дали беше сериозна.-засмях се

-Не.-спрях да я гъделичкам

-Добре.-прибрах нещата в раницата си -Значи продължаваме утре?

-Да, но преди да ти обясня другите неща, ще те изпитам.-отговори

-Ще ме изпиташ?-стигнахме до вратата

-Да..-кимна

-Между другото.. След вчера не те ли е страх да не се появи бившия ти?-зададох следващия си въпрос

-Ами.. малко. Но ще се опитам да не го мисля.

Дали да не й предложа това което си го мисля от вчера?

-Какво?-попита объркано

-Имам идея. Но не знам дали ще се съгласиш.-въздъхнах

-Зависи каква е идеята.-скръсти ръцете си пред гърдите

-Ами може да дойда у вас докато вашите не си дойдат.. или ти да дойдеш у нас.-обясних -Ще ти разбера ако не си съгласна, но се..

-Амии..

-И нашите сега ги няма. Ако искаш може да си в някоя от гостните.

-Добре..-съгласи се след минута две мълчание

-Добре, ако искаш ще те изчакам да си събереш някои неща и да отидем тогава у нас?-повдигнах вежди

-Ами добре.

Момичето събра нещата си от масата и се качи горе, а аз седнах на дивана.