Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 52

-Пепел ти на езика.-извъртях очи

-Е, какво? За няколко дни се събрахте, премести се у него.. Всеки момент очаквам и да се сгодите или да кажете  че си бременна..-постави чашата със сок пред мен

-Не, не, не.-поклатих глава

Малкото момченце се засмя и хвана ръцете ми. Започна да си играе и най вече да гледа пръстените ми.

-Е, как беше в Калифорния?-попита брюнетката

-Супер. Вие видяхте ли се с баща ти?-попитах я

-Не, разбрахме се, по-късно да се видим. Понеже Мат има работа и ще трябва да го оставя на майка му.

-Глупости.-смръщих вежди -Аз ще го гледам.

-Няма ли да имаш работа?

-Не.-кимнах -Ще го гледам, спокойно.

-Благодаря ти.

-Няма за какво.

---

-И ако има нещо ми звънни.-каза Кейтлин

-Спокойно, ще се оправя.-отвърнах

-Здравейте..-Лео се появи от някъде

-Какво правиш тук?-попитах го

-Ти ми писа да дойда.-отговори объркано

-Не съм ти пис..-млъкнах

Погледнах другата близначка която се подсмихваше. Бела.. Ах, Бела..

-Днес ще гледам Ейдриън и няма да идвам в офиса.-казах докато държах малкото момченце в ръцете ми

-Добре, ще ви закарам до вас. А после ще пратя някой да прибере колата ти.-отвърна мъжа след което си пое въздух

-Добре, чао. Хайде Ди *така Ейдриън казваше, че се казва, когато го попитат за името му*, кажи чао на мама.-момченцето помаха на Кейтлин

Тя също му помаха и се качихме в колата.

-И как стана това, че да гледаш Ейдриън?-попита Лео

Беше сериозен. Никаква емоция не показваше.

-Кейтлин и Бела ще се видят с баща ти. Сестра ти искаше да остави Ейдриън у майка му на Мат, но казах че аз ще го гледам. Така или иначе отдавна не съм го виждала.-потеглихме -На теб какво ти става?

-Нищо.-извъртях очи

-Добре. Ейддриън твоят чичо е като робот нали?-погледнах момченцето в ръцете ми

-Робот?-Лео ме погледна в огледалото

-Мхм. Без капка емоция.-кимнах

И до тук с разговора. След няколко минути бяхме пред нас.

Взех Ейдриън и тъкмо когато бях готова да взема чантите, Лео дойде и ги взе. Погледнах го, а той от своя страна затвори вратата и тръгна към вратата. Аз също тръгнах и след секунди се намирахме в хола.

-Вики?-леля ме погледна шокирано

-Лельо.-усмихнах се -Това е Ейдриън, сина на Кейтлин. Ейдриън махни на леля Миранда.

Момченцето махна, а жената на дивана се засмя.

-Ейдриън ще е с нас няколко часа, а после Кейт ще дойде да си го вземе.

-Мм добре.-леля кимна -Лео ти ще останеш ли?

-Не, имам работа в офиса.-отговори мъжа

-Добре.

-Ще се видим после.-Лео ме погледна

-Мхм.-кимнах

Мъжа излезе и седнах с Ейдриън на дивана.

-Какво му има на Лео?-леля ме погледна -Да не сте се скарали?

-Не.-поклатих глава -Просто си е такъв. Работохолик. Нали Ейдриън.. чичо ти е работохолик. Само и единствено за работа мисли.

Телефона на жената звънна и тя вдигна.

-Ало? Добре де, идвам.. Офф да не ти поверя кафенето веднъж за повече от 3 часа..-явно говореше с чичо -Добре де, идвам. Дай ми 5 минути.

Ии разговора приключи. Леля остави това с което се беше заела и отново ме погледна.

-Вики, аз трябва да отида до кафенето. Но после ще се видим.. нали?

-Мда.-кимнах в съгласие

Жената си взе чантата и излезе от къщата. А аз погледнах малкия.