Глава 58

216 7 0
                                    

Влезнахме в дома на родителите на Лео и си поех въздух.

-Госпожо Грейс..-усмихнах се леко -Как сте?

-Ами до преди да разбера какво си направила, бях доста добре.-отговори

-Здравейте..-в стаята влезе господин Грейс

-Господин Грейс.-усмихнах се -Как сте?

-Доста добре. Днес бях при терапевта.-отговори

-Така ли? И как е? Спомените..

-Един по един се завръщат.-отговори -Благодаря, че попита.

-Ааа, вие сте си станали доста близки..-майка му на Лео ме изгледа странно -Виктория, мже ли да поговорим насаме в градината?

-Да.-кимнах

Отидохме в градината и седнахме на столовете.

-Какво има? Заради това което ви казах по телефона ли...-прекъсна ме

-Първо..-жената си пое въздух -Исках да ти благодаря, за Итън. Дълго време неподдържахме контакт, зяаради изгубените спомени. Когато се върна тук, беше много странно, защото не знаех какво да правя. Ии след първия му ден при терапевта, той ми разказа, че това е била твоя идея и си го убедила, че така може да си възвърне спомените и след като се прибере тук. Аз също не го вярвах, но днес сутринта, докато седяхме на закуска, ми спомена за един важен.. ключов момент от нашата връзка, който не помнеше. Това ми даде надежда, че отново семейството ни ще бъде цяло.

Преглътнах.

-Вижте, госпожо Грейс..-отново ме прекъсна

-Казвай ми на име.-кимнах

-Госпожо, Микаела.. Аз загубих семейството си преди време. И знам какво е, да искаш да е цяло семейството си, но да не може. Господин Итън, просто е загубил спомените си, не е починал.. и исках да помогна.-обясних накратко

-Благодаря ти..-жената се беше развълнувана леко - А сега ми обясни, какво е това с бъдещата снаха?

-Ами..-въздъхнах -Кейла каза, че Зейн й е предложил.. А цялата игра между мен и Лео, е за да ги разделим. Тоест ако Кейла разбере, че Лео е готов за такива стъпки, тя ще се върне при него.-свих рамене

-Умна си.-жената се усмихна -Браво на теб. А как мина вечерята?

-Ами както казахте.. Кейла искаше да се увери, че съм я заместила напълно.

-Е, радвам се, че поне вършиш работата си както трябва.

-Хайде да влизаме..-предложих -Ще си помислят, че се харесваме.

Двете се засмяхме и влезнахме вътре.

-Ще тръгваме ли?-попита Лео

-Да.-кимнах -Довиждане господин Грейс..

-Довиждане, Вики.-мъжа се усмихна топло

Излезнахме от къщата и се качихме в колата. Потеглихме и си поех въздух.

-Поговорихте ли си с баща ти?-ппитах

-Малко, но да. А вие какво говорихте с майка ми?-карахме в друга посока

-Искаше да ми благодари, заради това с баща ти.-отговорих честно -И ме попита каква е историята за бъдещата снаха. А къде отиваме?

-До бижутерията. Все пак нали съм ти предложил..-погледна ме за момент

-Ясно.. А в колко часа ще пътуваме утре?-зададох следващия си въпрос

-Десет сутринта.-отговори и спряхме пред бижутерията

Слезнахме от колата и влезнахме навътре.

-Ааа, господин Грейс, как сте?-попита мъжа

-Добре, господин Керем. Вижте, идваме, за да изберем пръстен.-обясни накратко Лео

-Разбира се. Седнете, а аз ще ви покажа най различни модели.

Седнахме и си поех въздух. След минута мъжа седеще срещу нас и ни показваше най различни модели.

-Може би този..-взех един

Беше изчистен, с не много голям камък и формата беше простовата.

-Не, не става..-Лео поклати глава

-Ами не знам. Ти избери.-въздъхнах

-Мм, може би този.-погледнах го -Дай си ръката.

Дадох му дясната ръка и сложи този пръстен:

Дадох му дясната ръка и сложи този пръстен:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Беше красив.

-Този пръстен е специална изработка. Един единствен е по рода си.-обясни бижутера

-Нека да е този.-съгласих се

Мъжа кимна и събра останалите модели.

Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето тиWhere stories live. Discover now