Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 77

Няколко минути по-късно бях в парка. Огледах се и я забелязах до езерото. 

-Вики..-извиках я

Тя се обърна и ме видя. Отидох до нея и преглътнах.

-Какво?-попита

-Наистина ли го направи?-отговорих на въпроса с въпрос

За момент беше объркана, но после се усети.

-Да.-кимна 

-Защо?-бях объркан 

-Защото ми писна. Не мога повече така.-обясни -От доста време се държиш странно, но не искаш да говориш с мен. Писна ми.

На нея й е писнало? На нея? И на мен ми писна постоянно да е в главата ми.

-На теб ти писна? А на мен? Постоянно си в главата ми, не мога да спра да мисля за теб. Ако те няма в офиса не мога да мисля за друго освен за теб..

-Лео..-Вики въздъхна -Не ми е до игрички. Ясно, имаме договор, но ми писна. По-добре си тръгвай.

-Майната му на договора.-поех си въздух -И няма да си тръгна.

-Не разбра ли, че вече нищо не искам? Тръгвай си.-започваше да се ядосва

-Няма, защото съм влюбен в теб.

Виктория ме гледаше вцепенено.

-Моля? Лео ако това е още една игра..

-Не е.-прекъснах я -Искам всичко това между нас да бъде истинско. Не само за пред другите.

След като казах това, я придърпах към себе си и се целунахме.

Щом се отделихме Вики ме погледна в очите.

-Нали не ме лъжеш?-попита

-Не.-отговорих -Хайде.. да отидем някъде на топло.

Глт на Вики

2 часа по-късно

Телефона на Лео звънна и протегна свободната си ръка, за да го вземе от ношното шкафче.

-Ало?-вдигна -Добре, ще дойда. Добре, ще я взема и нея. Добре, до после.

Затвори и ме погледна.

-Кейт ми звънна.-каза

-И какво стана?-попитах

-Ами каза, че Бела са отишли у тях, и ние също да отидем.-отговори

-Ама те знаят, че сме заедно?-бях объркана -Говоря, наистина заедно..

-Мне, но след разговора който проведохме във офиса ми, са сигурни, че нещо такова е станало.-обясни и станахме от леглото

-Какъв разговор?-зададох следващия си въпрос изникнал в главата ми

-Ами.. Бела ми каза, че мислиш да заминеш за Милан още тази вечер. Явно искаше да извади от мен някаква реакция, но й се получи.-погледнах го

-Сериозно ли?-подсмихнах се

-Мда. Едва успях да се задържа във офиса. Дори не си довърших работата.

-Чувствам се специална.-усмихнах се

-И трябва.-целунахме се и излезнахме от стаята

Слезнахме и се обухме.

-Само че аз трябав да отида до нас, и да се преоблека.-прехапах устни

-Добре, ще идем до вас първо.-излезнахме от къщата

Качихме се в колата и потеглихме.

20 минути по-късно бяхме у Кейт.

-Какооо Викиии!-малкото момченце се затича към мен

-Диии!-клекнах, за да го прегърна, а после вдигна във въздуха

-Имам нови игачки!-похвали се

-Така лиии?-усмихнах се -Я ми ги покажи.

Пуснах го на земята, хванах го за ръка и отидохме на килимчето му с играчки.

-Вики, какво искаш за пиене?-попита ме Лео

-Каквото има.-свих рамене

-Добре.-кимна

-Ето.-Ейдриън показа една количка

-Уаууу, много е хубава.-казах

-Ще каам такава кола като поасна.-отвърна

-И ще ме возиш ли в нея?-попитах

-Дааа.-отговори

Станах и отидох до кухнята, да видя какво ми е взел Лео за пиене.

-Мда, май трябва да ти благодаря.-каза Лео

Застанах отстрани, за да чуя какво точно говори.

-Мм не разбирам.-отвърна Бела

-Нарочно ми каза, че е смятала да замине тази вечер.

-Но се получи нали?-попита го -И сега сте заедно, наистина.

-Да.

Усмихнах се и влезнах при тях.