Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 23

На другия ден

Глт на Виктория 

Цяла вечер не успях да мигна  от мисли. Дори не вечерях.
Просто не ми се коментира. Всичко това с Леонардо. Имаше го в интернет, навсякъде.  

-Добро утро.-в стаята ми влезе Аманда

-Добро утро.-поздравих 

-Какво стана вчера? Видяхме се в университета и след това изчезна.-попита момичето

-Оф, не знам.-въздъхнах -Бях с Леонардо..

-Чакай.. Леонардо.. Онзи с който сте били приятели и..

-Да..-кимнах

-Моля??

-И какво стана?

-Ами бяхме в компанията и каза, че е станал някакъв проблем със стипендиите.-обясних -И също така, каза че ще се погрижи за това. Ии сега като отворя интернет виждам мен и този.. Знаеш ли кое е най интересното?

-Кое?

-Кейтлин не ми каза, че е той.

-Сериозно лии?-Аманда беше объркана

-Да.-кимнах и телефона ми звънна

Беше Кейтлин.

По телефона

-Ало?-вдигнах

-Хей, искате ли да дойдете у нас?-попита момичето -Пред малко Мат излезе.. сега и Бела ще дойде.

-Амии добре. Ще дойдем.-отговорих 

-Чудесно. Чакам ви.-затворих

-Какво стана?-попита Аманда

-Отиваме у Кейлитн. И Бела ще дойде.-отговорих и станах

Отидох в дрешника и се преоблякох ето така:

Излезнах и се напръсках с любимия ми парфюм.

-Добре, но после ще ви оставя, защото съм на работа. 

-Добре.-съгласих се 

Аманда работеше в компанията на баща си вече от една година. Запознахме се в Милано и заедно се върнахме тук. 

-Е, да тръгваме.

Слезнахме на долния етаж и видях, че леля е тук.

-Добро утро.-поздрави

-Добро утро.-поздравих

-Къде отивате момичета?-попита жената

-У Кейтлин.-отговорих -Не знам колко време ще стоим там. Но ще ти звънна по-късно.

-Добре, миличка. Само се пазете. Приятно.

-Благодаря. И на теб.-усмихнах се

Излезнахме и се качихме в колата. Няколко минути по-късно бяхме у Кейтлин.

-Е, какво става?-попита Бела

-Какво да става??-бях объркана

-Из целия интернет се въртят снимки с теб и..

-Бела, ела с мен до кухнята.-каза Кейтлин

-Ама за какво?-спогледаха се

Хм.. странно.

-Да, вземеш чашите за сок. Нямам пет ръце.

-Оф, хубаво.

-Скъпа..-влезе в къщата Мат -А, здравейте.

-Здрасти.-усмихнах се леко 

В следващия момент видях, още трима мъже. Единия беше гаджето на Бела, другия.. другия.. По дяволите.. Беше Лео. И още един непознат.

-А! Какво правите тук?-попита Кейтлин

-Ами реших да включа скарата и да си направим барбекю.-обясни мъжа до нея -Е, ние ще сме в задния двор.

Мъжете излезнаха, а аз погледнах близначките.

-Добре, искам обяснение...-погледнах Кейт

-За кое?-Бела беше леко объркана

-Защо не ми каза, че това е Лео?-попитах близначката

-Мислех, че знаеш.. А и Лео, ми забрани да ти казвам. Искаше сам да ти каже. Аз съм невинна.-вдигна ръце в защита

-Ама ти не го ли позна?-другата близначка ме гледаше

-Познах го.. Но в началото ми беше леко трудно. Променил се е за тези 5 години.

-До колкото разбрах си му казала 'скъпи' пред репортерите.-Бела се изхили

-Ами.. трябваше да избягам от охраната му.-свих рамене -Дори не знаех, че той ще е точно там. А ти защо беше там, въпреки че не учиш архитектура?

-Исках да видя как ще се справи Лео.-Кийт повдигна рамене