!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...
Минаха близо два месеца от както с Лео се преструвахме, че сме двойка и месец от както всички мислеха, че сме сгодени. Но за сметка на това се сближихме доста. Чувствах го доста близък и можех да му споделя всичко. Дори ме качи на мотора си. Забавлявахме се и в Калифорния. Той се беше запознал с леля и чичо. Беше доста странна вечер. Но беше и забавно. Телефона ми звънна и ме изкара от мисли.
По телефона
-Ало?-вдигнах
-Готова ли си?-попита ме мъжа
-Ам..-станах от леглото -Ако искаш влез.
-Добре.-въздъхна
Затворих и слезнах долу. Отворих му и ме огледа от горе до долу.
-Сега ли стана?-попита
-Не. Преди малко, но се бях замислила.-отговорих честно и тръгнах по стълбите нагоре
Влезнах в дрешника и се преоблякох с ето тези дрехи:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След което излезнах и си пуснах косата от кока. Сресах я и Лео влезе в стаята.
-Има ли нещо?-попитах
-Не.-отговори
Кимнах и си оправих косата. Гримирах се и се напръсках с парфюма ми.
---
По телефона
-Хей, какво правиш?-попита Бела
-Седя в офиса.-отговорих
-Добре, довечера ще дойдеш ли?-зададе следващия си въпрос
-Ами да.-отговорих -Ще дойда.
-Ясно, добре. До довечера.-затворих
Взех си скиците и отидох при Лео.
-Виж, направих модела за градината.-казах
Погледна го и изцъка с език.
-Не става.-смачка го
Въздъхнах и седнах на един от столовете. А после отново започнах да правя модела.
-Довечера няма да се видим..-продумах докато рисувах
-М и защо?-попита Лео
-На гости съм у Бела.-отговорих
-Аз също.. До колкото разбрах иска да ни каже нещо.-каза -Ако искаш може да отидем заедно.
-Заедно?-повдигнах вежди все още рисувайки
-Ами да. Все пак нали сме двойка.-преглътнах
-Виж сега.-дадох листа
-Става, но виж как ще стане по-добре..-стана и дойде зад мен
Постави листа пред мен, хвана ръката ми с молива и започна да рисува.
-Ако това сложим тук.. и това тук..-обясняваше, а аз го погледнах -Не ме гледай така.
-Как?-попитах
-Така. По този начин.. Недей.-преглътна -Гледай в листа.
-Добре.-кимнах с лека усмивка
Погледнах към листа.
-Хайде, довърши я.-мъжа си седна на мястото
-Ще я довърша.. Ии да, може да отидем заедно довечера у Бела.
-Чудесно.
Довърших рисунката и му я дадох.
-Как е сега?-прехапах устните си
-Добре.-отговори
-Сериозно ли? Харесва ли ти?-повдигнах вежди
-Харесва ми.-кимна с лека усмивка
-Благодаря ти!-прегърнах го
Той също ме прегърна.
-Еха, какво става?-появи се Нейтън
-Нищо интересно..-оттговори Лео щом се отделихме един от друг -Е, какво става?
-Бях на строежа и всичко върви по план. Работниците работят с пълна сила. Ако нещо не си сигурен как върви работата, отиди и виж сам.
-Сигурен съм.
Телефона ми звънна и видях, че е майка му на Лео. Тя пък защо ми звъни?
По телефона
-Ало?-вдигнах
-Виктория, Кейла току-що намина и ми говореше за сватбата си със Зейн..
-Госпожо Микаела, нека да говорим по-късно, защото имам работа.-затворих
Господи. Господи. Помогни ми. Трябва да говоря с Кейла по някакъв начин. Да измисля как да я накарам, да започне, да размисля за тази сватба.
Но как щях да го направя? Не бях осъзнала, че сме останали в стаята само аз и Лео, докато не защрака с пръсти пред погледа ми.
-Какво стана?-попита
-Знаеш ли кое е хубавото на фалшивия годеж?-отговорих на въпроса му с въпрос
-Кое?
-Мога да затворя на майка ти, когато си реша.-засмях се
