Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 66

Приятелиии! В страницата си brillian_xx, в инстаграм, качих нова история на която споделям нещичко, и ще се радвам да видите какво точно е. А който все още не ме е последвал може да го направи, защото ставам отново активна и там. А сега към историята..

Глт на Виктория

-Разбрах също, че имаш подарък.-каза мъжа

-Не е нищо особено. Не може да се равнява със скъпите подаръци които получаваш цял ден.-усмихнах се леко

-Може би, но все пак си го искам подаръка.-отвърна

-Добре. Но трябва да отидем до нас.-преглътнах

-Тогава да ходим към колата.-погледнах го

-Добре.-съгласих се

15 минути по-късно се намирахме в стаята ми. Затворих вратата и отидох до тоалетката ми. Отворих един от по-дълбоките шкафове и взех книгата, която беше облечена в красива подаръчна хартия. Дадох му я и той ме погледна учудено.

-Както казах.. не е нищо специално.-въздъхнах

-Нека да реша сам.-намигна ми

Кимнах и той разкъса хартията.

-Стивън Кинг. Тъмната кула, последната част от поредицата.-гледаше я

-Когато бяхме у вас, видях купища книги. Сред поредици на Кинг, липсваше последната кншга от тази...-прекъсна ме, като ме целуна по бузата, а после и прегърна

-Благодаря ти.-каза в прегръдката

Аз също го прегърнах. Май му хареса подаръка.

-Това е най-хубавия подарък който съм получил до сега.-това вече ме накара да усмихна още по-широко

-Радвам се, че ти хареса.-отделихме се, но все още лицата ни бяха близо едно до друго

Защо по дяволите усещам как някакъв възел се стяга в корема ми?! Това чувство.. И се случи нещо което мислех, че повече няма да се повтори. Целунахме се.

---

На сутринта

Отворих очи и се опитах да се изправя. Само, че ръката увита около тялото ми се стегна. Снощи след като се целунахме с Лео, решихме да си легнем и поспим. Така или иначе беше късно, а и двамата бяхме уморени. На мен обаче още ми се спеше. Завъртях се към мъжа зад себе си и затворих очи.

През това време усетих, че Лео се размърда.

-Вики..-ръката ме докосна бузата ми