Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 61

-Между другото.. мислех да ви организирам една вечеря с Кейла.-казах му след минута тишина

-А, вечеря?-повдигна вежди -Ъм.. за кога?

-Може би за утре вечер?-повдигнах вежди

Утре вечер беше и рожденият му ден. Ще е хубаво да го празнува с жената която обича, за това и мислех да организирам вечеря с Кейла. Все пак.. нали нея обича, заради нея правим целия театър.

-Ам.. ясно.-Лео прочисти гърло -Е, можеш да продължиш с работата си.

-Всъщност, я свърших. За това ще организирам вечерята за утре, а после отивам в кафенето при леля и чичо.

-Добре. Аз ще мина да те взема в осем.

-Добре.-кимнах

Излезнах и отидох до бюрото ми. Прибрах скиците и се заех с уреждането на вечерята, на Лео и Кейла.

---

-Е, какво става с Лео?-попита леля -До колкото знам, утре има рожден ден.

-Мхм.-кимнах докато седях на стола до бара

-Ии приготвила ли си му нещо?-жената не спираше да ме гледа любопитно

-Не.-поклатих глава -Той не празнува рождения си ден.

-А, подарък поне не му ли взе?

-Взех му. Но не знам дали ще му хареса.-въздъхнах

-Ще му хареса. Сигурна съм. Когато един човек те обича, каквото и да му подариш, все ще го хареса. Казвам го от личен опит.-леля ми намигна

-Хей, чувам всичко.-чу се гласа на чичо зад мен

-Недей да подслушваш, а си върши работата..-жената до мен го скастри набързо -Тази вечер вкъщи ли ще си?

-Не, Бела и Браян ни поканиха у тях.-обясних

-Но, ще си дойдеш нали?-подсмихнах се

-Ще си дойда.-кимнах

-Добре, тогава тръгвай.

-Добре.

Излезнах от кафенето.

Щом се прибрах веднага се качих в стаята, си свалих дрехите и увих с кърпата ми. Отидох в банята и пуснах да тече вода от душа.

40 минути по-късно

Отворих вратата и подскочих от страх.

-Божичко, какво правиш тук? Как влезе? Леля ли те пусна?-поех си въздух

-Не ми вдигаше, а искам да отидем на време у сестра ми, за да мога и по рано да си тръгна.-отговори Лео -И да, Джесика ме пусна.

Въздъхнах и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и се преоблякох с тези:

Излезнах и застанах пред тоалетката.

-Добре, аз съм почти готова. Само да си сложа малко руж и червило.-казах и се гримирах

А после си обух тези сандали:

Взех си чантата, напръсках се с парфюм и погледнах мъжа.

-Може да тръгваме.-казах

-Добре.-кимна и стана от леглото -Тази снимка..

Загледах се в снимката, която стоеше на стената, която гледаше Лео.

-Направихме си я в деня когато изкара 6ца по математика. До толкова се радваше тогава, че ме вдигна на ръце.-подсмихнах се

-Тогава наистина се радвах, като дете на което са му купили сладолед и любимата близалка.

Излезнахме от стаята и слезнахме надолу.

-Приятно деца.-усмихнаха ни се леля и чичо

-Благодаря.-излезнахме от къщата

Качихме се в колата и потеглихме. Десет минути по-късно се намирахме пред входната врата на дома на Бела и Браян. Звъннахме на звънеца и вратата се отвори.

-Най накрая се появихте!-каза Бела с усмивка

-Това е за вас!-дадох й една бутилка с вино и кутия с шоколадови бонбони

-О, благодаря.-засмя се

Влезнахме навътре и отидохме в хола при останалите.