Глава 40

235 5 0
                                    

-Е, госпожо Грейс.. за какво искахте да говорим?-попитах

-Ще бъда директна.-въздъхна леко жената -Имаш ли чувства към Лео?

-Не..-поклатих глава и се засмях -Всичко което правим е за своя лична изгода.

-Сигурна си?-жената повдигна вежди -Нямаш нищо към него?

-Ни най малко.-кимнах -Той дори не е мой тип.

В следващия момент, жената се засмя по странен начин.

-Моля?-ии възвърна веднага сериозната си физиономия -Сина ми, не е твой тип?

-Мда. Нещо друго има ли?-попитах я

-Не. Можеш да си вървиш.-отговори

-Добре, довиждане.-станах от дивана 

Сега се сетих. Тя защо не ме харесваше?

-Госпово Грейс...-обърнах се -Защо не ме харесвате?

-Заради миналото.-телефона й звънна -Сега обаче, ще трябва да изляза.

-Ако искате мога да ви закарам.-предложих

-Не, няма нужда. 

-Сигурна ли сте?-повдигнах вежди

-Ах, Виктория.-жената въздъхна -Като ти казвам, че няма нужда.. Значии няма.

-Добре, довиждане.-излезнах от къщата 

Сега обаче като се замислих, отпред я нямаше колата на майка му на Лео. Хм.. А къде беше баща му? 

Няколко минути по-късно отново бях във фирмата. Лео искаше да говорим за нещо. Влезнах в офиса му и там видях, че е и Кейла. Какво става?

-Зравейте.-усмихнах се леко и седнах на стола до Лео -Нещо станало ли е?

-Ами.. Вики..-започна да говори другата жена -След като разгласихте за връзката си, много репортери искат да ви вземат интервюта. А още повече искат да вземат на нас четиримата.

-Нас четиримата?-бях леко объркана

-Да. Аз, ти, Лео и Зейн.

-Мм добре.-кимнах -Кога ще се случи?

-Може да е през другата седмица.-каза блондинката -Само трябва да решим къде ще го направим.

-Предлагам да е някъде навън. Все още е хубаво времето и трябва да се възползваме.

-Добре, съгласна съм. Лео, може във вашата семейна вила да отидем. 

-Става.-съгласи се мъжа 

Беше умислен. 

-Добре, тези дни ще говоря с някои репортери и ще се разберем за точен ден.-Кейла стана от стола -Довиждане.

-Довиждане.-казах 

С Лео останахме сами и го погледнах.

-Добре ли си?-попитах го 

-Да.-отговори и прочисти гърлото си 

-Добре, ако няма друго.. ще си тръгвам.-преглътнах 

-Довърши ли онези скици за пристанището?-погледна ме

-Да...-кимнах 

-Господин Грейс..-в стаята влезе Теса -Господин Колтън е тук. 

-Добре, нека влезе.-отвърна й Лео

През вратата се появи мъж на средна възраст. 

-Здравейте, господин Колтън.-здрависаха се двамата мъже

-Здравей Леонардо. А вие сигурно сте приятелката на този работохолик?-засмяхме се

-Виктория.-здрависахме се 

-Е..-Лео си прочисти гърлото -Джон, не мислех че ще се видим скоро.

-И аз. Но с жената ми, мислехме да реставрираме къщата ни във Флорида. И исках лично да дойда да те попитам, дали би се заел с тази отговорност?!

-Това е голяма отговорност.. Сигурни ли сте, че искате напълно да я реставрирате?

-Ами.. Не напълно. Но някои неща да. Ти знаеш как изглежда къщата..

-Така е. Ами добре. Ще направя план, който по-късно ще ти пратя.-обясни му Лео -И заедно с Кларис ще ми кажете решението си. И след 2 седмици ще започнем с подготовката.

И продължихме да си говорим.

Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето тиDär berättelser lever. Upptäck nu