-А пробвали ли сте да го хипнотизирате?-зададох следващия си въпрос
-Не. Защо?
-Ами.. докато бях в Милано, имаше случай на жена, която имала алцхаймер и не помнела нищо от живота си. Но с хипнози си припомнила някаква част от живота.
-Но някаква.. А и звучи налудничаво.
-Да..-прехапах устни -Но баща ти има само частична загуба на памет.. Може би, ако пробваме с хипноза, ще си върне частицата спомен живот който не помни.
-Може би.-Лео въздъхна -Но това са само предположения.
-Добре, защо просто не го вземем с нас.. Ще намеря доктор, който практикува хипнозата и..-прекъсна ме
-Нека го помисля тази вечер и ще говорим утре.
-Добре.-съгласих се
-Деца..-появи се Мадисън -Почуках на вратата, но не чух нищо, за това влезнах.
-Няма проблем.-усмихнах се леко
-Запалих си аромтна свещ и помислих, че и на вас ще ви дойде добре.. Да се успокоите.
-Добре сте се сетили.-казах
-Вики, нека си говорим на ти.-жената ми се усмихна още повече
-Добре.-кимнах
-Е..-остави една свещ на масата -Аз ви оставям. Лека нощ.
-Лека.
Загледах се в огъня. Огъня който беше изгорял родителите ми. Изведнъж усетих как започвам да се задушавам. По дяволите. Бяхме на въздух.., а се задушавах вътрешно. Изправих се и се подпрях на парапета, като се загледах в светлинките на града. Мама и татко.. Защо трябваше така да става? Ами.. ако отново се запали нещо в къщата? Ако сега падне свеща и се подпа..
-Хей..-гласа на Лео прекъсна мислите ми -Добре ли си?
-Да..-отговорих -Аз, просто се замислих.
Беше зад мен. Можех да го усетя без дори да ме е докоснал. И точно в този момент ръцете му се подпряха от двете ми страни.
-Погледни ме.-гласа му беше станал нисък
Защо ми харесва това?
-Лео, добре съм.-опитах се да си поема въздух
-Тогава ме погледни.
Поклатих глава и затворих очи.
-Хайде, обърни се и ме погледни.-продължаваше да настоява
Обърнах се и го погледнах.
-Дишай и издишай. Хайде.-нареди -Хайде, ще се справиш.
Кимнах и вдишах, а после и издишах.
-Всичко ще бъде наред.-кимнах щом го каза
След минута вече се бях успокоила.
-Благодаря ти.-прегърнах го
-Няма за какво.-отвърна на прегръдката ми
Стояха така прегрънати в тишина още около 2 минути, докато не решихме да седнем отново на диванчето.
-Може ли да ти задам още един въпрос?-погледнах мъжа
-Давай.
-Вярно ли е, че си имал чувства към мен?
-Кой ти каза това?-Лео не показваше емоция
-Няма значение. Вярно ли е?
-Вики, всичко е в миналото. Нека не си го припомняме.
Кимнах и въздъхнах. А когато си мислех, че няма накъде повече.. се целунахме. Устните му бяха меки и ми припомниха за онова сладко усещане преди 5 години.
Отделихме се, но все още се взирахме един в друг.
-А това сега какво беше?
-Доста въпроси задаваш.-ии Лео отново ме целуна
По дяволите. Защо му трябваше да го прави?
-Лео..-отдръпнах се -Ние.. разбрахме се нещо. Нека да си лягаме.-станах от дивана
Влезнахме в леглото и се завъртях с гръб. Не знам какво щеше да стане ако се бях обърнала с лице към него. Защо му трябваше да го прави? Лео ме извади за момент от мисли, като ме придърпа към гърдите си. Но скоро отново се умислих.
YOU ARE READING
Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...