Глава 51

263 5 0
                                    

Няколко дни по-късно

Прибрах се и видях леля да седи на дивана.

-Лельоо!-усмихнах се

-Викиии!-стана и се прегърнахме -Най-накрая се прибра. Как мина пътуването? Разкажи ми!

-Добрее.-засмях се леко -Но, първо искам да си кача багажа.

-Хайде, ще ти помогна.-леля взе чантата ми

Хванах куфара и се качихме в стаята ми.

-Еее, какво правихте в Калифория?-жината седна на леглото

-Ами първо Лео, направи една сделка, ходихме на плажа, играхме волейбол, отделно обърнахме внимание на пристанището как върви работата.-въздъхнах

-А защо се върнахте по-късно?

-Бяхме при баща му в Ню Йорк.-отговорих

-В Ню Йорк ли? Защо?-леля беше объркана, както аз в началото

-Амии преди година/две, станала катастрофа, в която той и майка му на Лео попаднали. Те също пострадали, но баща му най-вече.

-Какво.. му се е случило?

-Получил частична загуба на памет.-обясних -Знаел кои са Лео, Бела, Кейт и жена му, но нямал спомени. Малко по-късно решил да се върне в Ню Йорк. Не знам какво точно е станало, за да вземе това решение, но не съм и разпитвала.

-По-добре недей. Ако Лео реши, сам ще ти кажа.

-Да.-кимнах -И аз съм на същото мнение.

-И какво стана когато отидохте?

-Ами видяхме се с баща му. Говорихме си доста и реши да се прибере с нас. След като си беше припомнил някои неща за Лео, реши че е време да се прибере.. Знам ли, може така да си спомни още нещо.-свих рамене

-Е, добре. Виж аз ще отида в кафенето, да помогна на чичо ти. Оставих го, за да може когато си дойдеш да те посрещна.

-Няма проблем. И аз ще се видя след малко с Кейтлин и Аманда.-отвърнах

-Добре, миличка. Ще се видим по-късно.

Жената излезе и аз отидох в дрешника. Не мога да съм с дрехите с които съм пътувала. Огледах си дрехите и след малко се преоблякох с тези:

 Огледах си дрехите и след малко се преоблякох с тези:

Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.

Ии ги съчетах с тези обувки:

Излезнах от дрешника, взех си чантата с нещата, напръсках се с парфюма ми и излезнах от стаята

Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.

Излезнах от дрешника, взех си чантата с нещата, напръсках се с парфюма ми и излезнах от стаята. Слезнах надолу и си грабнах ключовете за колата.

Няколко минути по-късно бях у Кейтлин. Щом влезнах малкото момченце с проходилка дойде до мен.

-Ейдриънн!-усмихнах се

Не го бях виждала от доста време. А предния път когато се събрахме тук, той отново беше при баба му и дядо му - майка му и баща му на Мат.

Той също ми се усмихна и Кейтлин се появи.

-Хайде, Ейдриън. Направи път на леля Вики.-засмя се Кейт

-Каква леля?-влезнахме в хола -Аз съм му кака.

Поздравихме се с Аманда и седнахме на дивана. Ейдриън дойде до мен и побързах да го взема.

-Искаш ли нещо за пиене?-попита ме майка му

-Сок ако имате. Ако не - вода.-отговорих

-Добре.-кимна и отиде в кухнята

-Ее, какво става при теб и Лео?-полюбопитства приятелката ми

-Все още не знам.-въздъхнах и се загирах с момченцето в ръцете ми -Ах, колко си сладък. Някой път ще те взема аз да те гледам за цял ден.

-Мм, а може и с брат ми да направите нещо по въпроса, за да има братовчед.-Кейт се появи

Ей това вече не го очаквах и замръзнах за момент.

Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето тиNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ