Глава 49

228 6 0
                                    

На сутринта

Събудих се и огледах стаята. Лео не беше тук. Бях сама, а мястото до мен беше студено, която значеше само едно - Лео отдавна го нямаше. Е, поне нямаше да е неловко. Станах и влезнах в банята. Измих си зъбите, лицето и излезнах. Отидох до куфара и си извадих тези дрехи:

 Отидох до куфара и си извадих тези дрехи:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Преоблякох се и оставих пижамата настрани. Оправих си косата, гримирах се набързо, напръсках се с парфюма си и излезнах от стаята. Слезнах и видях леля му на Лео - Мадисън и още едно момиче.

-Добро утро.-поздравих с лека усмивка

-Добро утро.-поздравиха -Аз съм Ава.

Момичето си подаде ръката.

-Виктория.-стиснахме си ръцете -Ам.. къде е Лео?

-Излезе с Лукас, баща ми и чичо.-отговори Ава

-Ясно..-кимнах

-Оу, направих кафе. Ако искаш иди и си налей.-усмихна ми се Мади

-Добре, благодаря.-отидох в кухнята

Налях си кафе и се върнах в хола.

-Ее, вие двамата от кога сте заедно?-попита Ава

-Ам.. от месец.-отговорих -Вие от къде разбрахте?

-Лео не е водил никоя тук. Дори онази вещицаа..

-Няма нужда да я споменаваме.-Мадисън прекъсна Ава

Май Ава й беше дъщеря. Двете доста си приличаха.

-Сериозно ли никоя не е водил?-повдигнах вежди

-Да.-кимна момичето

-Момичета..-Мадисън погледна телефона си -Аз ще ви оставям, защото имам среща с една приятелка. Но по-късно ще се видим.

-Добре, мамо.-кимна Ава

-Приятно ви.-усмихнах се

Жената ни остави сами и погледнах момичето срещу мен. Май беше колкото мен.

-Е, на колко си?-попита

-На 23, но скоро правя 24.-отговорих -Ами ти?

-Преди месец навърших 24. Е, запозна ли се с Кейла?

-Мда.. Доста е мила.-преглътнах

-Вищица.. ако питаш мен.-засмяхме се -Е вече имаме две общи неща.

-М?-бях леко объркана

-На една и съща възраст сме, иии двете не харесваме Кейла.

-Много ли ми личи?-поех си въздух

-Не, просто аз разчитам бързо хората.-блондинката сви рамене

-Ясно..

-Искаш ли да направим някакъв десерт?

-Става.-съгласих се

Отидохме в кухнята и след няколко минути се бяхме заели да правим чийзкейк.

-Е, ти какво учиш?-полюбопитства Ава

-Архитектура. Сега си дадох малко почивка, но след 2 месеца ще се върна в университета и ще завърша. Ами ти?

-Мода и дизайн.

-Това е страхотно.

---

-Здравейте.-появиха се Лео, бащо му, чичо му и приятелят на Ава

-Здравейте.-усмихнах се

-На какво ухае?-попита Лукас

-Мм на чийзкейк.-отговори му блондинката

-Майка ти ли го направи?-попита я Джон

-Не. Ние двете с Вики.

Лео ме погледна. Едното ъгълче на устните се повдигна съвсем леко.

-Искате ли да хапнете?-предложих

-Мм аз със сигурност ще опитам.-усмихна се баща му на Лео

-Ще отида да сложа.-станах от канапето

-И аз ще опитам.-каза Джош

-Добре.-кимнах

Ее явно Лео нямаше да опита. Отидох в кухнята и извадих две чинии. А посве и от шкафа с прибори извадих един нош, и две вилици. Сложих две парчета в чиниите, както и вилиците. А после се върнах в кухнята.

-Заповядайте.-оставих ги пред двамата мъже

-Благодаря.-усмихна се баща му на Лео и си боцна вилицата в парчето

Хапна малко и усмивката му стигна чак до ушите.

-Мммм, много е вкусно.-каза

-Радвам се, че ви е харесал.. Направихме го по рецептата на майка ми.-усмихнах се леко

Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето тиWhere stories live. Discover now