Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 33

На другия ден

Събудих се от алармата която не спираше да звъни и я изключих. Станах от леглото и отидох в банята. Измих си зъбите, лицето и излезнах. Оправих си леглото набързо и влезнах в дрешника. Имах около 30 минути докато Лео дойде и ме вземе. Огледах си дрехите и накрая се преоблякох ето така:

Излезнах от дрешника и седнах пред тоалетката. Седнах и се гримирах. Оправих си косата, напръсках се с парфюма ми и чух колата на Лео да спира пред вкъщи. Аз все пак погледнах през прозорца, за да се уверя, че беше той. Мда. Взех си чантата, телефона и слезнах надолу. Взех си ключовете от масичката в хола и излезнах от къщата. Заключих входната врата и се качих в BMW-то.

-Добро утро.-поздравих го

-Добро утро.-потеглихме -Днес ще имам малко повече работа и няма да седим само в офиса.

-И аз ли ще дойда с теб?-повдигнах вежди

-Мда. Тъкмо да видя какви са уменията ти да преговаряш.-мъжа ме погледна за момент

-Да преговарям?-бях объркана

-Да. Трябва да сключа една сделка, но човека с който трябва да го направим.. има мм така да се каже претенции.-обясни Лео

-Добре.-кимнах

Днес щеше да бъде интересно.

-Между другото, мислех днес да пийна кафе с Кейла.-замислих се

-Чудесно. Но ще трябва да си оставиш и малко свободно време.

-Защо?-попитах го

-Майка ми иска да се видите.-отговори

-Защо?

-Ето още едно правило. Без въпроса "Защо".-въздъхнах

-Защо?-сбръчках леко чело

-Защото постоянно ми го задаваш.

-Добре, но майка ти нищо не ми е казала. Не е звъняла, за да се разберем, кога да се видим.-казах

-Това е така, защото на закуска ми каза за намеренията си. Така, че има вероятност да ти звънне след малко. А може и малко по-късно.

И в този момент ми звънна телефона. Беше майка му.

-И като говорихме за майка ти.-показах му телефона, а после вдигнах

По телефона

-Здравейте, госпожо Грейс.-усмихнах

-Виктория, става ли да наминеш малко по-късно през мен? Бих искала да говорим за нещо.-каза жената

-Ами добре.-съгласих се

Не, че имах особен избор.

-Добре, хубаво. Вземи със себе си и сина ми.

-Добре, до по-късно.-затворих

-Е, освен мен и ти ще се видиш отново с майка си.-погледнах Лео

-Защо?-попита ме

-Защото каза и теб да взема. Не знам. Сигурно иска да говорим тримата.-свих рамене -Тя защо не ме харесва? Преди беше доста по-мила.

Глт на Лео

Защото знаеше, че си заминала, а аз имах чувства към теб?

-Не знам.-свих рамене

Спрях пред голямата сграда и слезнахме от колата. Дадох ключовете на един мъж, за да измести колата и с Виктория влезнахме в сградата.

-Аз ще отида да говоря с Кейла.-каза жената

-Добре.-кимнах

Влезнах в голямия офис, а тя се качи на горния етаж.

-Добро утро, господин Грейс.-дойде до мен Теса

-Добро утро, Теса.-влезнах в стаята -Нещо ново?

-Да. Обадиха се от Калифорния. Господин Тайсън иска да говори с вас, относно проекта с който сте се заели, за пристанището.

-Добре, ще му се обадя малко по-късно.-казах

-Всъщност, той е тук.-погледна ме Теса

А аз седнах на стола и си включих лаптопа.

-Къде тук?-попитах объркано

-Ами..-момичето беше готово да отговори, но Тайсън влезе през вратата

-Здравей, Леонаро.-позрави

-Здравей Дерек.-кимнах -Теса, донеси ни по едно кафе.

-Добре.

-Замени моето кафе с чай.-каза Тайсън на асистентката ми

Тя кимна и излезе от стаята.

-Е, какво има?-попитах мъжа

-Моят ландшафтен архитект се разболя доста тежко и сега ми е трудно да се справя сам.-отговори

-Ами добре. Аз ще помогна с каквото мога. Ландшавтния ми архитект е тук. Кийрън.-извиках едното момче

Беше година по-малък от мен, но доста добър в работата си.