Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 70

Няколко часа по-късно

Аманда и Нейтън се бяха качили, защото им се спеше, а аз, Бела, Браян и Лео седяхме още край огъня.

-Е, какво мислите?-попита Бела

-За кое?-бях леко объркана

-За Аманда и Нейтън.-отговори

-Мисля, че има нещо, но не искат да си признаят.-казах замислено -От доста време не сме се събирали с Аманда, за да си поговорим.

-Аз днес по раното си говорих с нея, и когато Нейтън се появи цялата засия.-отвърна Бела -Аз обаче усещам как заспивам и ще се качвам.

-Хайде, и аз ще дойда направо с теб.-каза й Браян -Лека нощ.

-Лека нощ.-казахме им с Лео

Ии останахме двамата.

-Е, какво стана когато отиде при майка ми?-попита мъжа

-М, нищо.-свих рамене загледана в нощта

-Добре, а сега ме погледни и ми го кажи.-каза

Погледнах го и се поех въздух.

-Нищо конкретно не стана когато отидох.-преглътнах

-Не те бива да лъжеш. Майка ми няма да те извика случайно у тях.

-Съгласна съм.-кимнах

-И какво стана, когато отиде при нея?-много искаше да разбере

Хм. Добре.

-Искаш да знаеш?-повдигнах вежди -Добре. Попита ме дали имам чувства към теб или всичко е игра.

Лео не знаеше какво да каже. Но няма проблем. И аз да бях на негово място, нямаше да знам, какво да кажа. За това по-добре да се качвам.

-Аз.. ще се качвам.-станах от пейката -Ти се качи когато решиш.

Качих се бързо в стаята и преоблякох с пижамата. Тъкмо бях готова да си легна и Лео влезе в стаята.

-Ще изкарам още едно одеало, за да не дърпаме само това цяла вечер.-отидох до гардероба

Извадих още едно одеало и двете ги оправих, така че всеки да се увие с неговото си.

Легнах в леглото и Лео се съблече. Остана само по бельо и легна в своята половина.

-Какъв беше отговора ти?-чух гласа му след минута тишина

-Такъв какъвто се очаква да бъде.-отговорих гледайки в тавана

-Може ли да ме погледнеш?

-Защо?-сърцето ми започна да бие лудо

Но защо?

-Погледни ме.-гласът му беше станал нисък

Обърнах си главата леко настрани, само за да видя, че е застанал доста близо до мен.

-Какъв беше отговора?

-Казах ти.. Казах това което се очакваше.

Погледа му попадна върху устните ми. Моят също попадна върху неговите.

-Лео..-поех си въздух

-М?-повдигна вежди

-Недей.-обърнах се с гръб към него

-Защо?-ръката му докосна бедрото ми

-Не е правилно.-усетих как кожата ми настръхва

-Аз пък мисля точно обратното.-целуна ме по рамото

Несъзнателно се обърнах към него. Преди да се усетя, устните ни се бяха докоснали. Лео ме обърна към себе си и сега бяхме плътно долепени един към друг.

---

На сутринта

Събудих се и видях, че Лео спи все още. Снощи след като се целунахме нищо повече не стана. Просто се отдръпнах и всичко спря. Погледнах си телефона, само за да разбера, че е 10:30. От доста време не бях спала толкова много. Станах от леглото и отидох до тоалетката. Взех си чантата с тоалетните принадлежности и влезнах в банята.

Щом извърших сутрешните си процедури излезнах и от раницата си извадих тези дрехи:

След което се преоблякох.