Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 36

-Мда.. Ще се преместя при него.-преглътнах -За кратко. А леля не бива да разбира.

-Но, как така ще се местиш при него?-Кейтлин беше объркана -Та вие се събрахте преди няколко дни!

Мамка му, трябваше да им кажа и на тях, но Лео забрани. Беше сигурен, че те няма да са съгласни с това и ще направят нещо което не трябва. Но хубавото е, че те не подозираха нищо. Поне Кейтлин. За Бела не бях съвсем сигурна.

-Ами Кейла ще идва на вечеря със Зейн у Лео, и аз искам да види, че съм я заместила.-извъртях очи

-Хммм.. добре си го измислила.-Бела се засмя

-Мда, за това хайде - помогнете ми.-отидох до рафта с книгите

Трябва да имам поне две три книги.

-Аманда, в дрешника, в първия шкаф от дясно, в най долното чекмедже има един албум. Сложи и него в кашона.-казах на приятелката ми

-Добре.-кимна

В онзи албум имаше снимки от преди 5 години. С мен и Лео, с момичетата.. цялата компания. Оставих няколко книги в кашона и влезнах, и аз в дрешника. Взех някакви дрехи, както и една ношница, маската ми за сън и чехли. Изелзнах и ги сложих в кашона. Малкото отгледало също го добавих в кашона. Гримовете утре щях да ги прибера в несесера, а после и в кашона. Мм кърпа за глава и тяло. Взех си едни от шкафа с кърпи и прибрах в кашона.

-Между другото..-започна Бела -Как реагира на това брат ми?

-Всъщност той предложи.-нова лъжа, но нямаше как да кажа истината

Поне не още.

-Лео? Този който обича личното си пространство и се събираме по често у нас, отколко у него?-Кейтлин беше учудена -Същия Лео, който не обича да се наместват относно декорирането на къщата му?

-Мда.-кимнах -Негова беше идеята му.

Прибрах няколко декоративни възглавнички в другия кашон. Шал. Взех го от етажерката и прибрах й него в кашона. Шапката за плажа - също.

---

На сутринта

С момичетата натоварихме кашоните в багажика, след което се качихме в колата и потеглихме. Няколко минути по-късно бяхме в къщата на Лео.

-И ти е дал ключ?-Бела не можеше да повярва -На нас все още не ни е дал, а на теб ти даде в рамките на седмица.

-Вие какво ще правите в къщата му, него докато го няма?-повдигнах вежди -Аз съм му гадже и някак си върви да имам ключ.

-Да, но на Кейла не беше дал.

-Ами..-сложих наша снимка на един рафт на стената -Явно не е бил влюбен в нея, толкова колкото в мен. Е, момичета благодаря ви, че ми помогнахте поне малко. Сега ме оставете сама.

-Сигурна ли си?-попита ме Аманда

-Да, ще подредя останалото и после ще отида в офиса при Лео.-кимнах

-Добре, приятно тогава.

Момичетата излезнаха, а аз се заех с останалите неща от кашоните. Хмм с гримовете.. Ще ги сложа в банята. Както и някои неща за почистването на лицето ми. Добре, че къщата беше едноетажна и нямаше нужда да се качвам на втори етаж с кашона.

Отидох в банята и оставих гримовете и кремовете отстрани. Хмм, четка за зъби и паста. Да.

30 минути по-късно

Лео влезе в къщата и ме погледна.

-Ам.. бомба ли е паднала тук?-огледа се

-Да.-отговорих -Ще обясна. Кейла ще дойдат довечера не вечеря. Тя трябва да види, че съм я заместила напълно в живота ти.

-Да, но тя не е правила нищо такова.

-Именно.-кимнах -Тя не го е правила, но аз го направих. Така тя ще повярва, че живеем заедно.

-А как точно стана това, че ние живеем заедно?-Лео направи въздушни кавички щом каза "живеем заедно"

-Ами Кейла каза, че живее заедно със Зейн вече.. И аз също трябваше да кажа, че живеем заедно.

-И все пак.-мъжа огледа отново -Добре е станало.

-Да, а сега трябва да отидем на пазар.-казах

-Моля? Защо?-попита Лео