Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 38

А после отворих вратата на банята му. В този момент се радвам, че говорих с майка му на Лео и ми даде съвет. Добре, че я послушах. 

-Ти наистина живееш тук?-Кейла се усмихна странно -Явно са наистина сериозни нещата.

-Ами да. Беше идея на Лео.-дадох й червилото и жената влезе в банята 

А аз стоях на вратата.

-И все пак. Доста е сериозно. Ние бяхме три години във връзка и тук идвах с предупреждение, а ти живееш вече с него.-Кейла си намаза от червилото

И все пак огледа всичко. Погледа й казваше само едно нещо - ревност. Ревнуваше. 

Излезна от банята и ми върна червилото. Аз от своя страна го оставих на тоалетката и се върнахме в градината при мъжете.

-Ее, вие от кога всъщност се познавате?-попита Зейн

-Ами..-погледнах за момент Лео -От малки.

-Сериозно?-мъжа беше учуден -Това е.. невероятно. 

-Да.. може би.-кимнах -Искате ли още от храната?

-Не. Аз се нахраних.-усмихна се леко Кейла и погледна към Лео

-Не, Вики.-засмя се леко Зейн -Наистина е много вкусна храната, но ако хапна още веднъж ще се пръсна. 

-Ами, добре.-засмях се и аз след него -Ако искате мога после да ви сложа за вкъщи.

-О, аз със сигурност искам.

Дали да не ги оставя Лео и Кейла сами? Трябва да измисля някаква причина, за да може и Зейн да дойде с мен.

-Зейн, може ли да ми помогнеш с десерта?-попитах

-И аз мога да помогна.-каза Лео

-Да, но ти все още вечеряш.-отвърнах

-Хайде, нека ти помогна.-станахме с другия мъж от масата 

Отидохме в кухнята и отворих хладилника. 

-Е, ти като каква работиш при Лео?-Зейн полюбопитства 

-Като архитект.-отговорих -А ти с какво се занимаваш?

-С парфюми. Имам собствена марка и я продавам навсякъде. Дори в България.-извадих четири бели чинии за тортата

-Сериозно? Как се казва?-погледнах го за момент 

-Tom Ford.-извадих един нож и четири вилици

-Сериозно?-бях изненадана -Аз я обожавам. Всеки път подарявах на баща ми за рождения му ден по един от парфюмите ти, както и на майка ми.

-А сега не им ли ги подаряваш?-преглътнах

-Не.-поклатих глава -Те починаха.

-Съжалявам..

-Няма проблем. Както и да е.

Глт на Леонардо

-Е, значи вече не живееш сам.-каза Кейла

-Мда.-огледах отново навсякъде

-Аз исках разрешение, дали мога да дойда и то с предупреждение. Три години....-Кейла ме гледаше сериозно

Не можеше да прикрие емоция точно в момента. Знаех, че се ядосва на този факт. От факта, че Виктория "живее" с мен.

-А тя.. още на първата седмица се премести при теб. Как стана това? Нали ти обичаше личното си пространство?

-Права си.-не показвах никаква емоция -Но това се отнася и за теб. След като се разделихме, няколко дни по-късно, се събра със Зейн.

-И това трябва да е проблем?

-Не, но ти първа направи проблема, за това че Виктория живее с мен. 

-Лео, тя дори не е завършила, а я взе на работа. Това ще ни закопае. Направи голяма грешка.

Тъкмо щях да кажа нещо, когато в стаята влезнаха Виктория и Зейн. Оставиха чиниите с десерта пред всеки един и се настаниха на местата си. Погледнах жената до мен. Изглежаше леко тъжна.

-Е, за какво си говорите?-попита мъжа срещу мен

-За работа.-отговори Кейла -Вики, отново ли и двамата направихте десерта с Лео?

-Не.-отговори и Вики -Сама го направих. Надявам се да ви хареса.

Половин час по-късно 

-Чао.-казахме си с Кейла и Зейн -Ще се видим отново.

-Чао.

Ии в къщата останахме само аз и Виктория. Тъкмо щях да я попитам какво й е, когато тя тръгна да разтребва масата.

-Ще оправя, и ще си тръгна.-каза и взе чашите от масата 

-И аз ще ти помогна.-казах 

-Добре.

-Може ли да те попитам нещо?

-Може.-кимна 

-Какво ти е?-поех си въздух

-Нищо.

Добре, ще разтребим масата и след това ще я притисна.