Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 11

-Ами.. може би ще бъдем приятели с привилегии?-преглътнах

-Сериозно ли го мислиш?

-Да, защо?!-свих рамене

-Ами обикновенно вие момичетата искате винаги повече.

-Е, явно аз не съм от този тип момичета.-усмихнах се и станах

-Хмм, харесваш ми.-ръцете на Лео хванаха талията ми -Учителка по математика и приятелка с привилегии.

-Млъкни.-присвих очи

Ии Лео отново ме целуна. Честно. В момента само от това имах нужда. От едно разсейване.

-Лео.. прехапах устни

-Какво?

-Сестрите ти са отвън. И най вероятно подслушват.

Момчето въздъхна шумно.

-Добре, но довечера те взимам при мен.

Докато се усетя какво е казал и какво искам да кажа, ме беше оставил сама в стаята. Ама.. въздъхнах и седнах на леглото. Офф трябва да се оправя. Станах и си взех хавлиената кърпа, а после влезнах в банята.

1 час по-късно

Излезнах от банята и си извадих нещата от гардероба. След което се облякох ето така:

Оправих си косата, грима и събрах някои от нещата си, за да ги върна вкъщи.

Излезнах от стаята и тръгнах към стълбите.

-Къде отиваш?-гласа на Лео ме накара да се стресна

Обърнах се и го погледнах.

-До нас. Трябва да прибера някои неща. Така или иначе утре се прибирам..-отговорих

-Добре, хайде ще те закарам.-каза и затвори вратата на стаята

-Няма нужда. Мога и сама.-отвърнах

-Хайде.-взе раницата

Извъртях очи и слезнахме долу. Излезнахме от къщата и се качихме в колата.

-След това имаш ли друга работа?-попита щом потеглихме

-Имам.-отговорих

-Каква е ако мога да попитам?

-Вече попита.-въздъхнах

-Добре.. каква работа имаш?-Лео ме погледна

-Трябва да отида да си взема една пратка и после ще отида в библиотеката. Трябва да взема няколко книги.-обясних

-Добре, мога да дойда с теб.. ако искаш.

-Не искам.

-Добре.

Спряхме пред нас и слезнахме от колата.

-Честно.. това беше ненужно разкарване.-казах щом влезнахме в къщата

-Щом съм предложил, значи не е разкарване.-отвърва момчето

Взех си раницата и се качих горе в стаята ми.

-Последно тази стая не беше ли розова?-явно Лео е вървял след мен

-Беше.

Извадих си нещата и ги оставих по местата им.

-Кога я направи бледо зелено?

-Когато ми писна розовото, лилавото и оранжавото.-отговорих

-Боядисвала си тази стая четири пъти?

-Мда. Следващия път ще я видиш в жълто.

Прибрах празната раница в гардероба и въздъхнах.

-Е.. ти може да тръгваш. А аз ще изляза.-казах

-И аз ще дойда с теб. Така или иначе няма какво да правя.-отвърна

-Добре.-кимнах

Излезнахме от нас и се качихме в колата.

---

-Добре, дръж и тази.-казах и оставих поредната книга в ръцете на Лео

-Сигурна ли си, че ще прочетеш тези 5 книги?-попита ме той

-Да.-отговорих и огледах рафта -Ето и тази.

30 минути по-късно бяхме у нас

Качихме се в стаята ми и взех стълбата за големия шкаф, за книги.

-Добре, хайде дай ми ги.-засмях се

-Сигурна ли си, че има място на рафта?-попита момчето

-Дааа.-кимнах щом погледнах останалите книги -А и аз няма да сложа всички на този рафт.

-Добре, ето тази книга.-даде ми едната -И внимавай да не паднеш.

-Няма.-казах и взех книгата

Оставих я на рафта.

-А тези останалите изчела ли си ги?

-Не, всички. Но повечето съм ги прочела поне два или три пъти.

-Сериозно?

-Сериозно!-кимнах

-И все пак не си прочела всички.-каза

-Ще ги прочета.-засмях се

В следващия момент усетих как се олюлявам.

-О, о.-наклоних се назад

Затворих очи, защото очаквах да падна, но Лео ме беше хванал.

Отворих очи и се загледах в неговите. Той ме огледа и накрая погледа му падна върху устните ми. Аз също погледнах неговите.