Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 55

След 15 минути се намирахме на масата. Като Ейдриън седеше у мен докато му давах да хапва от пюрето.

-Утре какво ще правим?-развалих тишината

-Има доста работа във офиса. Ще проведем и среща в конферентната зала. Ще е хубаво и ти да си там, защото ще говорим за проекта с пристанището.

-Добре. Нещо друго?-дадох отново от пюрето на Ди

-Ще видим.-отговори

Кимнах и продължихме с вечерята.

---

-Мислиш ли, че Зейн ще остави Кейла?-попитах мъжа до мен докато обличах пижамата на Ейдриън

-Вики..-въздъхнах Лео и ме погледна лошо -Нека не говорим сега за това.

-Добре, а за какво?-повдигнах вежди

-Ами..

-Мислил ли си да имаш деца след време?-зададох следващия си въпрос преди да е казал нещо

-Деца?-подсмихна се -Не. Аз.. не ставам за родител.

-Мхм..-съгласих се -Хайде Ди. Трябва да спиш.

Легнах в леглото с него, но той се размърда и взе да протяга ръчички към Лео.

-Какво?-той беше объркан

-Иска ти да легнеш при него.-отговорих

-Оо.. мм.. не.-мъжа поклати глава в знак на несъгласие

-Хайде де. Все пак ти е племенник. Разбирам, че не искаш деца, но не трябва да наказваш и това невинно малко същество.-казах

-Наказвам?-Лео повдигна изненадано вежди

-Хайде. Десет минути ще полежиш с него и толкова.-въздъхнах

Той също въздъхна, но все пак легна. Аз от своя страна се опитах, да стана и Ейдриън ме хвана за косата.

-Ох..-хванах му ръчичката -Ди, нали чичо ти е тук?!

Малкото момченце обаче така и не ме пусна.

-Е, ще стоим тук и двамата.-каза Лео изведнъж

-Явно.-легнах отново

---

На сутринта 

Събудих се от алармата и побързах да я изключа. Лео не беше в стаята.. и по добре. Станах от леглото и погледнах Ейдриън. Той спеше все още в креватчето си. Затова пък аз отидох в банята. Извърших сутрешните си процедури и излезнах. А после отидох до сака ми. Извадих си ето тези дрехи:

И обух тези токове:

Оправих се и Ейдриън се събуди.

-Добро утро, сладко момченце.-взех го от креватчето и го сложих на спалнята -Наспа ли се? М?

Погъделичках го, а той се разсмя и разшава.

-Стой, че трябва да те оправя.-засмях се

Оправих го набързо, оправих спалнята, и се погледнах набързо в огледалото. Вързах си косата на опашка, сложих си два три пръстена на ръцете, напръснах се от парфюма ми, взех си чантат, взех Ейдриън на ръце и излезнахме от стаята. Слезнахме в хола където беше Лео.

-Добро утро.-поздравих

-Добро.

-Какво ти е?-попитах

-Нищо.-отговори

-Нещо с баща ти?

-Виктория, не ми се говори сега за това.-Лео ме погледна сериозн

-Оф.. на човек да не го интересува за живота ти.-промърморих

-Какво?

-Нищо. Тръгваме ли?-смених темата

-Кейтлин всеки момент ще е тук, така че..-позвъни се на вратата

Отидох и отворих.

-Дииии!-Кейтлин веднага го взе

Малкото момченце се засмя и я прегърна силно. А после каза:

-Мамааа!

-Как е?-попита брюнетката и влезнахме навътре

-Не знам.-свих рамене

-Снощи нали не прави пакости?-жената зададе следващия си въпрос

-Въобще. Беше много послушен и отново бих го гледала.-усмихнах се

-Добре.. Аа къде са му нещата?

-Сега ще взема всичко и натоваря в колата.-каза Лео и стана, а после се качи на втория етаж