!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...
Беше готов още веднъж да го удари, но му хванах ръката. Обърна се към мен и преглътнах.
-Хайде.. да си тръгваме.-казах
Лео кимна и излезнахме, а после се качихме в колата. Няколко минути по-късно бяхме в нас.
-Седни на дивана.-наредих
Кокълчетата му бяха разранени и трябваше да ги превържа. Взех аптечката от единия шкаф и клекнах пред него.
-Трябва да спреш да го правиш.-поклатих глава
-И да оставя някой да ти се лепи така? Няма начин.-момчето също поклати глава
-И все пак, няма дужда всеки път да се биеш.-въздъхнах
Оставих всичко настрани, а пръстите му докоснаха брадичката ми. Накара ме да го погледна и щом го направих, ме целуна.
---
На другия ден
Събудих се и отидох в банята. Извърших сутрешните си процедури и излезнах. Взех си терефона и праверих за съобщения. Имах едно от Лео и от майка ми. Трябваше след половин час да съм на летището. Влезнах в дрешника и се преоблякох с тези дрехи:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Върнах се в стаята ми и застанах пред тоалетката. Оправих си косата и се напръсках с един от парфюмите ми. Май няма да съм с жилетката. Даа.. ще съм по къс ръкав.
Взех си телефона, ключовете за колата и вкъщи, и излезнах от стаята. Слезнах надолу и си обух обувките. Излезнах и заключих входната врата. А после се качих в колата и потеглих.
Двайсет минути по-късно бях на летището.
---
-Еее, как беше в Италия?-попитах
-Доста добре.-отговори мама
-Мислим, да се преместим там.-татко както винаги не увърташе
-Това е чудесно! Кога пак заминавате?-зададох следващия си въпрос
-Заминаваме. След 2 месеца.-татко ме погледна -Идваш и ти с нас.
-Какво?-бях объркана -Не. Няма как да стане.
-Миличка..-започна да говори мама
-Не..-изправих се -Тук ми е живота. А и имам още 3 месеца докато завърша.
-Ще ни слушаш.-татко също се изправи
-Не и за това. Няма как да замина, ей така.-щракнах с пръсти
-Напротив има.
-Не.-поклатих глава
И стана това което не мислех, че някога ще се случи. Баща ми ме удари. Собствения ми баща.
-Докато живеееш под моя покрив и се удържаш с моите пари, ще ме слушаш. Ясно ли е?-извика
-Питър!-намеси се и мама
-Ясно ли е?-баща ми ме гледаше
-Да.-отговорих и се качих в стаята ми
Майната им. Заключих вратата и се погледнах в огледалото. Бузата ми беше червена. И как няма да е.. взех си ластик и си вързах косата. Грабнах ключовете за колата и излезнах от стаята. Слезнах надолу и видях, че само майка ми е в хола.
-Вики, къде отиваш?-попита
-Не те засяга.-излезнах от къщата
Качих се в колата и потеглих. Не знам къде ще да ходя, но искам да се махна.
Собствения ме баща ме удари. Само защото не бях съгласна с решението им. Една сълза се търкулна по бузата ми. Изтрих я и пуснах музика. Усилих звука и продължих да карам.
Въобще не ме засягаше, че карах с 60 или 70. Може да се каже, че беше над допустимото, но все едно.
Телефона ми звънна и музиката спря.
По телефона
-Какво?-вдигнах
-Какво ще кажеш да се видим някъде?-предложи Лео
-В момента съм заета..-отговорих
-Да, видях те. Карам зад теб.-извъртях очи
-В момента искам да съм навън.-казах и затворих.
Честно, не ми беше до него. Не ми беше до който и да е.
