Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 73

Седмица по-късно

Станах от леглото и си изключих алармата. Днес щях да се върна във фирмата. Достатъчно време ме нямаше. Лео ме беше оставил достатъчно дълго да почивам за което му бях благодарна, во вече трябва да се върна. Доста работа ми се беше натрупала. Опитвах и от вкъщи да работя, но не се получаваше. Докато си мислех всичко това, си бях измила лицето и зъбите. Излезнах и влезнах в дрешника. Навън валеше и беше студено. Съблякох пижамата си и се облякох с тези дрехи:

Обух се тези обувки:

и отидох пред тоалетката. Седнах и се гримирах, а после си оправих косата. Напръсках се с парфюма ми, взех си тази чанта:

Вътре си прибрах нещата, грабнах документите и излезнах от стаята. Слезнах и видях леля в хола.

-Добро утро.-поздравих

-Добро утро.-поздрави -Гладна ли си?

-Не.-отговорих -Отивам във фирмата.

-Добре. Аз ще съм в кафенето.-каза

-Добре. Като приключи работа ще ти звънна и ако си още там ще дойда.-отвърнах -Чао.

Излезнах и се качих в колата. Потеглих и след няколко минути бях във фирмата.

-Вики, добре дошла.-усмихна ми се Теса, асистентката на Лео

-Здравей.-усмихнах се леко -Лео къде е?

-В офиса. Има среща.-отговори -Как си ти?

-Добре съм, благодаря. Ами ти?-седнах на бюрото си

-И аз. Искаш ли да пийнем кафе?-предложи

-Става ли да е след малко?! Имам доста работа.-казах

-Добре, няма проблем.-съгласи се и отиде на някъде

Включих си компютъра и се заех с работата.

40 минути по-късно

-Добре, Джейсън тези дни отново ще се видим и ще говорим.-Лео заедно с Нейтън, Мая и Джейсън излезнаха от стаята

-Вики, здравей.-усмихна ми се Джейсън 

Станах и му се усмихнах като си стиснахме ръцете.

-Здравей. Как е Мария?-попитах

-Добре е. Ти как си?-попита -Научих за чичо ти..

Научил е? Защо ли се учудвам?! Медийте следяха всяка моя крачка от както сме "заедно" с Лео. 

-Добре съм.-кимнах 

-Е, добре. Аз ще тръгвам.

-Чао.

Седнах си на стола и се загледах отново в компютъра.

-Виктория...-извика ме Лео

-Леонардо..-погледнах го 

-Ела за малко.-каза

Въздъхнах и станах от стола. Влезнахме в стаята и затвори вратата. 

-Какво има?-попитах 

-Защо си тук?-отговори на въпроса ми с въпрос

-Защо да не съм?-бях объркана

-Ами минаха само няколко дни от случилото се. Мислех, че ще работиш от вкъщи поне още седмица.-обясни 

-Опитах, но просто не можех да се средоточа. А и достатъчно си седях вкъщи отделена от всичко случващо се навън. Имам нужда да съм тук и да занимавам ума си.-обясних -Нима е проблем за теб? Все пак знаеш какво е.. ти самия си работохолик. 

Изражението на лицето, на мъжа се промени и чак сега се усетих какво съм казала. По дяволите. Поддадох се на емоциите си.

-Аз..

-Няма нищо.-кимна -Отиди да си вършиш работата.-мъжа седна на стола и се загледа в лаптопа

-Оф..-излезнах -Теса, хайде да пием кафе.

-Хайде.

Отидохме в кафенето и ни сипа в две чаши кафе. А после седна на стола срещу мен.

-Какво става? Как си?-изглеждаше наистина разтревожена

-Ами добре съм. Държа се.-отговорих -Нека не говорим за това, става ли?

-Разбира се.-кимна -Я разкажи какво става с господин Грейс?! Вече решихте ли датата за сватбата?

Дата за сватба? О, не. 

-Не.-поклатих глава

Колко по-лесно щеше да е ако в онзи ден не си бях отворила устата пред Кейла. Това ми напомня, че трябва да говоря и с Кейла. 

-Знаеш ли дали Кейла е тук?-попитах я 

-Да, горе в офиса си е.-отговори 

-Добре, аз ще ида да говоря с нея.-казах и оставих чашата настрани 

Излезнах от кафенето и в този момент Лео се появи.