!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...
Оставаха още две седмици докато замина за Италия с нашите. И все още не бях казала на Лео. Но всъщност.. трябваше ли? Май трябва. Да ще му кажа.
Излезнах от банята и влезнах в дрешника. След няколко минути реших да съм облечена ето така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Под худито имах потник и после щях да махна дългия ръкав. Преоблякох се и излезнах. Седнах пред тоалетката и си оправих косата. Гримирах се и се напърсках с любимия ми парфюм. Взех си чантата с нещата и излезнах от стаята. Слезнах долу и видях мама да си говори с една нейна приятелка.
-Добро утро.-поздравиха
-Добро.-отвърнах
-Къде отиваш?-попита майка ми
-На училище. Все още живеем тук.-извъртях очи
Излезнах преди да е казала каквото и да е. Все още не бях съгласна за това заминаване.. Ако бяха само те двамата, нямах никакъв проблем.. Но за жалост, нямам никакъв глас и ще ходя където ми кажат. Поне за сега.
Качих се в колата и потеглих. Телефона ми звънна и видях, че е Лео.
По телефона
-Ало?-вдигнах
-Добро утро..-чух гласа на момчето -Тръгна ли за училище?
-Да..-преглътнах -Защо?
-Ами мислех, да те взема.. Но след като си тръгнала, няма нужда.
-Мда.. ще се видим в училище.-тъкмо бях готова да затворя, когато чух че все още говори
-Мислех си.. довечера да се видим. Липсваш ми..-прехапах устни
По дяволите. По дяволите.
-Всеки ден се виждаме..-казах
-Но не всеки ден мога да те докосна, така както искам.-отвърна той
