Един объркан живот...

3.Анонимността

Едва се прибрах в нас от страх,много се чудех кой беше този човек,но нямах и понятие...Беше към 00:30 когато на телефона ми се позваня,беше личен номер
аз вдигнах уплашено и промълвих:
-Ало...
След минута гласът ми посочи адрес за да отида.
-Кой си ти?-Попитах уплашено.
-Откаде знаеш името ми?
-Ела на посочения адрес!-Каза мъжки глас.
Облякох се,взех си телефона и тръгнах.Бях много уплашена,но све пак реших че трябва да отида.Посоченото място беше близо.Щом стигнах видях висок чернокож мъж,облечен в черни дрехи,със слънчеви очила.Той ми направи знак да се приближа,и това направих.Забелязах че си бърка в джоба и рязко се одръпнах.Опитах да избягам,но той ме хвана и ме допря до стената.Извади нож и се опита да ме намужка.Ритнах го в слабините и той изпусна ножа.Взех го и го хвърлих в близката река.Чак тогава осъзнах че това беше грешка.Извадих телефона си бързо и набрах първия номер,чу се сънения глас на Мариса.Бързо продиктувах адреса.Щом се обърнах видях как странния мъж е насочил пистолет към мен.Тогава изпаднах в безсъзнание.Единственото което помня е притеснения глас на моите приятели...