Един объркан живот...

18.Пусни ме!

Беше около 02:30 когато телефонът и звънна.Реших да не я будя и вдигнах.
-Ало-прошепнах аз.
-Мелиса ти ли си?-попита ме мъжки глас.
-Ъммм,да!-отговорих му аз.
-Добре,ела до имението зад улицата,трябва да ти кажа нещо!-каза мъжът.
-Идвам!-казах аз и затворих.

Облякох се,взех си телефона и излязох.Не можех да оставя нещата така.Трябваше да направя нещо.Когато пристигнах видях мъж,на около 35,с кафява коса.
-Ти не си Мелиса!-разкрещя се той.
-Ъммм,аз съм сестра и.-казах аз,но чак тогава осъзнах че това е най-тъпото което можех да кажа.

След това той ме хвана и ме върза в сградата.
-Ще стоиш тук докато сестра ти не те прибере.-каза той и излезе на вън.Извика още трима и ги остави при мен.

Стоях в сградата около час,докато най-накрая успях да си взема телефона.Набрах сестра си.
-Ало,Кейси каде си?-попита тя.

В този момент аз напсувах единия.Той се ядоса и ми върза устата.

След около половин час сестра ми се появи.Събори единия от мъжете,той падна.Другият удари с камък и той изпадна в безсъзнание.Развърза ме и се прегърнахме.
-Моля те,повече не ме плаши,тези психопати можеха да те убият!-каза притеснено тя.
-Добре,съжалявам,не можех да оставя нещата така!-казах и аз.

-Я какво си имаме тук!Две зайчета!-чу се мъжки глас.
-Устави ни намира,иначе ще те убия!-каза тя.
В този момент той насочи пистолет към мен.Изплаших се.
-Не си го изкарвай на нея!-провикна се сестра ми.
-Ще правиш каквото ти кажа иначе ще я убия!-каза и той.
-Добре!-каза тя.
-Изкарай всичките си уръжия и ги хвърли на земята!-каза мъжът.
-Готово!-в този момент тя хвърли 5 пистолета,4 пълнитела и 6 ножа на земята.
-Добро момиче!Сега се качи на покрива и скочи!-каза той.
-Оооу,я се гръмни!-каза тя.
Мъжът се учуди.В този момент тя взе един от ножовете,намужка го 2 пъти и счупи един от прозорците с главата му.
-Казах ти да не докосваш сестра ми!-каза му тя.
-Проклето момиче!-измърмори той и изпадна в безсъзнание.

-Съжалявам че трябваше да видиш това!-каза ми тя.
-Няма нищо,ти добре ли си?-попитах я аз.
-Да,а ти?-попитах ме тя.
-Така мисля!-казах и аз.
-Хайде да се махаме от тук!-каза ми тя.
-Добре!-казах и аз.
След половин час се прибрахме...