Един объркан живот...

47.С теб съм!Част:2

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Събудих се на бунището.Абсолютно всяка частица от тялото ми ме болеше от побоя.Що за психопати са били тези?!?Телефона ми не беше в мен.Подяволите!!Помислих си:Умирам,край с мен!
Опитах се да стана,но болката прониза тялото ми като стрела.Наоколо нямаше никой.Трябваше да се придвижа до пътя,някакси...Трябваше да се изправя,въпреки ужасната болка.Хванах най-близкото нещо до себе си.Подпрях се на него и започнах да се изправям.Имах чувството че някой ми реже костите.Подпрях се на оградата.Опитах да проходя,но изгарящата болка не ми позволяваше.Забелязах че се стъмнява.Земята попиваше кръвта ми.Слънцето залезе...Страхотно!Ще нощувам тук!Разбира се,ако оцелея до тогава!Седнах и подпрях глава на оградата.Затворих очи...

ГТК(Гледна точка на Кейси)

Чаках сестра ми да се прибере.Не се е появявала от 3 дни.Незнам къде е.Телефонът и беше тук.Не издържам повече!Знам,че нещо се е случило!Реших да се обадя на Джъстин.

-Ало,какво става?-попита той.
-Джъстин,трябва ми помощ!-казах аз.
-Слушам те!-каза той.
-Преди 4 дни откраднах 5 килограма наркотик,но ме намериха...Сестра ми се намеси и я отведоха...Няма я от 3 дни!Помогни ми!-казах аз.
-Къде може да е подяволите???-попита той.
-Не знам!-проплаках аз.
-Добре,ще дойда да те взема и тръгваме да я търсим!-каза той и затвори телефона...

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Събудих се от полъха на вятъра.Разтреперих се.Незнам колко е часът...Не мога повече така!Бях цялата в кръв.Станах и стигнах до пътя.Болката беше неуписуема!Минаваха много коли,но ме игнорираха.Една от тях спря.От нея излезе момиче.

-Ей,почакай,какво ти е?-попита тя излизайки от колата.
-Ъммм,нищо!-казах аз.
-Не съм сляпа!Ела,ще ти помогна!-каза тя.

Влязох в колата...

-Е,как се казваш?На колко си?Каква си?Какво работиш?Къде живееш?И защо си цялата в кръв?-попита тя.

Забелязах че отзат има уръжия с различни знаци!?!Тази да не е мафиот???

-Казавам се Мелиса Стаилс,на 17 съм,американка съм,наемна убийца(като теб),Живея в Ню Джърси!-казах аз.
-Британи Джъстис,на 19 съм,американка съм,мафиотка съм,живея в Ню Йорк!-каза тя.
-Къде сме?-попитах аз.
-В Санкт Петербурк!-каза тя.Защо си в това състояние?Какво ти е?-попита тя.
-Дълга история!-казах аз.
-Имам време!-заяви тя.
-Близначката ми открадна 5 килограм наркотик,за да я предпазя тръгнах с тях вместо нея.Пребиха ме и явно са ме хвърлили на бунището,и ето ме тук!-едвам промълвих аз.
-Добре ли си?-попита тя.
-Ако трябва да съм честна,всяка частица от тялото ми ме боли!-казах аз
-Ще се оправиш!-каза тя.

Затворих очи.След 2 часа колата спря.

-К-къде сме?-попитах аз.
-Ела с мен,тук ще нощуваме!Трябва ти помощ!-каза тя.

Едвам слязох от колата...По бялата ми риза(вече кърваво червена) се появи още едно петно кръв.Изпищах от болка.
В следващата секунда до мен беше Британи.

-Ей,внимавай!Моля те!-каза тя.
-Добре,съжалявам!-прошепнах аз.

Влязохме в къщата.Настанихме се в една стая.Тя се обади на някой.След час през вратата влезе мъж.

-Мел,това е доктор Франклин!Той ще се погрижи за раните ти...-каза тя.
-Добре!-казах аз.

Той ме заведе в една стая от къщата.Заби игла в рамото ми...

-Бих ти упойка,за да не усещаш болка!След малко ще ти се доспи много!-каза той.

След около 10 минути клепачите ми започнаха да натежават,докато не затворих очи...