Един объркан живот...

27.Тя ще се оправи...

Стигнахме до изоставено имение.Май не беше толкова изоставено...От вътре излизаха и влизаха много мъже.Аз събудих Мелиса.

-Мел,сигурна ли си че нашия човек живее тук?-попитах я аз.
-Ъмммм,ще проверя?!-каза тя и излезе от колата.
Последвах я.Не можех да я оставя сама.Тя едвам ходеше.

-Кейс,не е много добра идея!-каза тя.
-Защо?-попитах аз.
-Все пак не знаем дали това е точното място.-каза тя.
-Мелиса,какво правиш тук?-попита я русокосо момче,средно висок,с кафеви очи.Изглеждаше сладък.
-Търся теб,Джъстин!-каза тя.
-Ела,ще ти помогна!-след тези думи той буквално я "отне" от мен.

Върнах се в колата и с Ник зачакахме.След около час същото момче което взе сестра ми дойде при нас.

-Ти си и сестра,нали?-попита ме той.
-Да,защо?-попитах аз.
-Ела с мен!-каза той.

Излязохме от колата и влязохме в сградата.

-Тя ще се оправи!-каза той.Ще се чувства отпаднала през следващата седмица.Гледай да не излиза много!-допълни той.
-Добре!-казах аз.

Той влезе в стаята и доведе сестра ми.
-Мел,добре ли си?-попитах аз.
-Ъммм,да!-промълви тя.

Влязохме в колата и след 2 часа се прибрахме...