Един объркан живот...

21.В кафенето

Станахме около 08:30 за училище.Времето беше мрачно.Бяхме закъснели.Двете бързо се преоблякохме и тръгнахме.Стигнахме в 09:00.Пропуснахме първите два часа.Извинихме се на учителя и седнахме на един от чиновете.
-Къде се изгубихте?-зад нас се чу гласът на Мариса.
-Да кажем,че имахме тежка нощ...-прошепнах аз.
След третия час Мелиса се запъти към вратата.
-Каде отиваш имаме още 4 часа?-попитах я аз.
-Лично е!Ела с мен ако искаш!-каза ми тя.
-Добре,но ще повикам Мариса,Ник,Арчър и Джейсън.
-Както искаш,но побързай-каза ми тя.

След около час всички бяхме пред стара зграда.

-Чакайте ме тук и гледайте да не се набивате на очи!-каза тя.
-Ще дойда с теб!-заявих аз.
-Хайде тогава!-каза ми тя.

-Какво ще правим тук?-попитах я аз.
-Тук има човек на 25 години,той има флашка,аз трябва да го убия и да взема флашката.-каза ми тя и извади един пистолет.

Вървяхме около 10 минути и стигнахме до една стая.

Тя отвори вратата и видяхме безжизненото тяло на въпросния човек.
-Е,явно някой ме е изпреварил.-каза тя и се приближи до трупа.Взе флашката от джоба на якето му.
-Какво толкова важно има в тази флашка?-попитах я аз.
-Ще разберем като се приберем!-каза ми тя.Сега да се махаме от тук!-допълни тя.

-Каде ходихте?-попита ни Мариса.
-Лично е!-каза Мелиса.
-Сега каде ще ходим?-попита Джейсън.
-Е така и така вече сме бегълци,да отидем в близкото кафене.-предложи Ник.
Всички се съгласихме.Пристигнахме след 10 минути.
-Защо пропуснахте първите 2 часа днес?-попита ни Арчър.
Мелиса разказа всичко.Навън заваля дъжд,а после сняг.
-Ние трябва да тръгваме!-обадиха се Мариса,Арчър и Джейсън.
-И ние ще тръгваме!-казах аз.
-Ще ви закарам!-предложи Ник.
След час се прибрахме...