Един объркан живот...

32.Нов приятел..

ГТК(Гледна точка на Кейси)

След случката с "Момичето със стъклените патрони" убедих Мелиса да се върне при нас в имението.Звъннах и.

-Къде се губите?-попитах аз.
-Споко,идваме,носим и малка изненада!-каза тя.
-Каква?-попитах с любопитство аз.
-Ще видиш като дойдем!Сега трябва да затварям!Чао!-каза тя и затвори.

Нямах търпение да дойдат.Честно казано не обичах изненадите.След час на вратата се почука.Отворих.На вратата се появиха Джъстин и Мелиса.Аз я прегърнах.

-Е?Каква е изненадата?-попитах аз.

Те се спогледаха и се засмяха.

-Помислих,че няма да попиташ!-каза тя.Джаки ела тук!-след тези нейни думи от колата на Джъстин се появи малко кученце.Тя го взе в ръцете си,а то започна да я ближе.Та ми го подаде.
-Кейс,това е Джак!Ако искаш ще ни е домашен любимец.-каза ми тя.
-Мел,очерователен е!-казах и аз.От къде го взе?-попитах аз.
-Открих го преди 3 дни.Бездомно кутре което търси подслон и храна...Прибрах го при нас.-обясни ми тя.

Влязоха и Мелиса си оправи багажа.Извади и згъваема кучешка къщичка.Постави я между двете легла.След това извади и две купички.В едната сложи вода,а в другата кучешка храна.
-Джаки,ела тук!-след тези нейни думи Джаки се появи на вратата.
-Мел,благодаря ти!-казах аз.Тя се усмихна и излезе от стаята.

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Слязох по стълбите.
-Мила,аз ще тръгвам!Пази се!-каза ми той.Аз се доближих и го целунах.
-Чао!-каза ми той и излезе от имението.
Беше късно.Изкъпахме се и си легнахме...