Един объркан живот...

15.Вечерята

След училище Ник ме покани на вечеря у тях.
-Сигурен ли си че е добра идея?-попитах го аз.
-Защо се колебаеш?-попита той.
-Заради историята с...Сещаш се!-казах му аз.
-Всичко ще е наред,ти ще им разкажеш за сестра ти.-каза ми той.
-Както кажеш!-усмихнах му се аз.
Щом се прибрах започнах да се приготвям.
-Каде ще ходиш?-зад мен се появи Мелиса.
-На вечеря у Ник.-казах и аз.
-Той знае ли за мен?-попита ме тя.
-Да!-казах и аз.
-Чудесно!-измърмори тя и излезе от стаята.
Щом стана 17:30 Ник дойде да ме вземе.По пътя и двамата мълчахме.Накрая Ник се осмели да проговори.
-След малко пристигаме.-каза той.
-Добре!-казах му аз.
-Какво има?Изглеждаш притеснена!-попита ме той.
-Какво ще кажат вашите за исрорията с наемната убийца?-попитах го аз.
-Всичко ще е наред!Успокой се!-каза ми той.
След 30 минути пристигнахме в тях.
-Ето я убийцата!-каза бащата на Ник.
-Не господине аз не съм убийцата!-казах му аз.
-Тогава коя си?-попита ме той.
-Тя е гаджето ми!-обади се Ник.
След тези думи всички замълчахме.Навечеряхме се.После ме закара до вкъщи.
-Съжалявам за това!-каза той.
-Няма защо да съжаляваш!-след тези думи аз го целунах и се прибрах...