Един объркан живот...

31.Момичето със стъклените патрони...

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Приготвих се.Знаех защо Кейси ме вика,макар че не ми каза.Знаех че ще иска да и разкажа за "Момичето със стъклените патрони".Не бях сигурна че трябва,но нямаше как да откажа.Казах на Джъстин.

-Миличък,ще ме закараш ли до имението където живее сестра ми?-попитах аз.
-Да!-каза ми той.
-Благодаря ти!-казах му аз и го целунах.

Взех маската и я сложих в чантата си.Незнам защо,можеше да ми потрябва.

След час тръгнахме.Имаше доста полицейски патрулки из града.Вече не знаех дали ще имаме късмет и ще ги подминем.Телефонът ми звънна.Беше Кейси.

-Къде си?-попита ме тя.
-Успокой се!Идваме!-казах и аз.Има доста полицейски патрулки из града,затова ще закъснеем малко!-казах аз.
-Добре,пазете се!Чао!-каза тя и ми затвори.

След час пристигнахме.
-Какво става?-попитах аз.
-Мел,вие сте добре!-каза успокоено тя и ме прегърна.
-Ъмммм,да!Защо ни повика?-попитах аз.
-Мел,исках просто да ни разкажеш за "Момичето със стъклените патрони"...
-Ъммм,добре,предполагам!-каза аз.
-Слушам те!-каза тя.
-Стана преди 9 години.Когато избягах от дома за деца.Мразех всички там!Исках просто да се махна.Избягах.Не знаех къде да отида...Бях на 7.Срещна ме мъж на около 25.Той ме обучи.Заради този глупак сега трябва да убивам.Получих първия си пистолет на 10.На 12 убих първата си жертва.От тогава ме издирват.Беше ми като баща.Той ми даде маска.-казах аз и извадих маска от чантата си.
-И какво стана с този човек?-попита Мариса.
-Незнам,бях на 13 когато той изчезна.-казах аз.
-Защо не си ми казала преди?-попита ме Кейси.
-Защото не си ме питала!-казах аз и се усмихнах.
-Защо те наричат "Момичето с стъклените патрони"?-попита ме Джъстин.
-Защото убивам със стъклени патрони,миличък!-казах му аз.Между другото вече се отказах.-допълних аз...