Един объркан живот...

50.К*чко ще те убия!

ГТК(Гледна точка на Кейси)

Събудих се някъде към 08:00.Мелиса все още спеше.Подяволите?!?Закъсняхме!Разбутах я.Беше бледа.

-Какъв ти е проблема,подяволите,08:00 часа е!-запротестира тя.
-Мел,закъсняваме за училище!-казах аз.
-Кейс,не се чувствам добре,остави ме!-казах тя и ме погледна.
-Какво ти е?-попитах аз.
-Главата страшно много ме боли!Алкохола си е свършил работата!-каза тя и заби глава във възглавницата.
-Хайде,ще стоя до теб!-казах аз.

Тя стана и се преоблече.След половин час тръгнахме.По пътя срещнахме Джейсън,Мариса,Ник и Британи и продължихме заедно.Бяхме доста закъснели...Съучениците ни вече бяха в час.Почуках на вратата.Всички влязохме,но учителяг спря Мелиса...

-Ще ме пуснеш или?-попита Мелиса.
-Госпожице Стаилс,първо ни обяснете защо закъсняхте!-каза той.
-Моля ви господине,пуснете ме,нямам какво да ви кажа,попитайте себе си и ще намерите отговора!-каза Мелиса,заобиколи го и седна.

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Вече бяхме в 4-тия час.Имах чувството че главата ми ще се пръсне,а и дрънкането на учителя не ми помагаше особенно...

-Господине,не се чувствам добре,може ли да изляза?-попитах аз.
-Госпожице Стаилс,бледа сте,искате ли придружител?-попита той.
-Не,благодаря!-казах аз излизайки от стаята.

Крачех по празните коридори,докато не се блъснах в онази к*чка Катлея Мейсън.

-Оооу боже!Вижте!Мелиса е болна!-каза тя.

Опитах се да ги заобиколя,но тя ми пресече пътя...

-На къде си мислиш че отиваш?-попита надменно тя.

Хванах я за косата и започнах да шепна...

-К*чко,дори и в това състояние мога да те пребия,така,че и майка ти да не може да те познае!Махай се преди да си изцапам ръцете с твоята кръв!!-казах заплашително аз.

Побягна уплашено към класната стая.Вече нямах сили да вървя.Влязох в женската тоалетна и си измих очите.Кейси влезе в тоалетната.

-Хей,добре ли си?-попита тя.
-Ъммм,не точно!-измърморих аз допирайки глава до стената.
-Хайде,прибираме се!-каза Кейси и ми помогна да стана.
-Но...Часовете все още не са свършили!-казах аз.
-Не ми пука,не мога да рискувам!-каза тя.
-Кейс,няма ми нищо,хайде да влизаме в час!-казах аз.
-Мел,хайде,моля те!-каза тя и ме издърпа.

Бях отпаднала...Не можех да се съпротивлавам...Тръгнах с нея.След около час пристигнхме в къщата на Тифъни.Влязох в стаята...Нуждаех се от сън...Легнах и заспах...