Един объркан живот...

62.Идиот...

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Събудих се в тъмна стая..Усетих,че бях вързана за стол с дебели въжета..

-Добро утро,кукло!-чу се женски глас.

Обърнах се към источника на гласа,и видях жена,на около 26,с дълга,тъмно кестенява коса.Очите и бяха кафеви,почти черни...

-Ти сигурно си жената,на онази отрепка?!-казах аз подигравателно..

Тежък юмрук се стовари върху лицето ми..

-Внимавай какво говориш,момиче,за да не си испатиш!-извика заплашително тя.

-Ти май не си много запозната,с това,коя съм?-попитах аз.

Бях готова да се освободя,но не бързах..

-Познавам те добре!Ти си момичето със стъклените патрони,или да кажа,Мелиса Стаилс?-попита тя.

Изненадах се..

-Какво искаш от мен?-попитах аз.

-Нищо особенно..Ще ти задам няколко въпроса,а ти ще отговориш на тях..а после...Хм,нека стигнем до после,и тогава ще му мислим..Съгласна ли си?-попита тя.

Само кимнах сковано..Тази жена приличаше на психопат..

-Братовчетките ти,искат да умреш,нали?-попита тя.

-Да,точно така!-отвърнах възможно най-кратко.

-Знаеш ли,познавам по-голямата ти сестра!Тя е такава кучка..

-Не смей да намесваш сестрите ми!-изръмжах през зъби.

-Полека,тигре!-засмя се тя-не искаме да си навредиш,преди да сме свършили!Ти ли уби съпруга ми?-попита тя.

-Да!-отвърнах студено.За миг похитителката ме погледна в очите..-Направих го с такова удоволствие,и представа си нямаш!Първо го прострекях в крака,после малко по-нагоре..Накрая ми писна да го гледам и слушам и..БУМ!!-казах театрално.-Право в сърцето!-засмях се.

-Ах ти,кучка такава!Коя си ти,че да се разпореждаш в живота му?!-попита тя.

-А,кой беше той,че да убива семейството ми?!-извиках..За миг злобата на жената се испари..Гледаше ме с празен поглед...-А?Хайде де,говори!Защо млъкна?Кой беше той,че да изценира пожара?Той уби семейството ми!Той беше онзи,който разпали войната!-извиках в лицето й..

Тя продължаваше да ме гледа право в очите..

-Ти..Семейството ти е мъртво?-прошепна тя.