Един объркан живот...

48.Изгубих всичко!

ГТБ(Гледна точка на Британи)

Очаквах лекарят да излезе от стаята.Бях любопитна как е новата ми приятелка...Най-накрая вратата се отвори.
-Как е тя?-попитах аз.
-Има 3 счупени ребра,натъртена долна челюст,лявата и китка е счупена,ударила си е главата,натъртено коляно и дълбока рана в областта на корема...-каза той.
-Ще се оправи ли?-попитах аз.
-Да,в момента е в упойка!-каза той.
-Добре,благодаря ви!-казах аз.
-Приятен ден!-каза той и излезе от къщата.

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Събудих се и се преоблякох.Имах бинт на корема и на лявата китка...Излязох от стаята.

-Здрасти!-казах аз.
-Ей,как си?-попита Британи.
-Добре!-казах аз.Между другото,имаш ли телефон?-попитах аз.
-Да,защо?-попита та.
-Искам да се обадя на сестра си,защото не сме се виждали от 5 дни и сигурно ме търси...-казах аз.
-Аз ще и се обадя!-каза тя и звънна.

ГТБ(Гледна точка на Британи)

-Ало,Кейси Стаилс на телефона!-каза момичето.
-Здрасти,аз съм Бритъни Джъстис и ти звъня,защото сестра ти е тук...-казах аз.
-Добре ли е?-попита тя.
-Има 3 счупени ребра,натъртена долна челюст,лявата и китка е счупена,има следи от удари по главата,натъртено коляно и дълбока рана в областта на корема...Но иначе сега е добре!-казах аз.
-Боже...Какво причиних на сестра си...-каза тя.
-Ъммм,искаш ли да говориш с нея?-попитах аз.
-Да!-каза тя.
-Ок,един момент!-казах аз.

Дадох телефона на Мелиса.

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

-Ало?!?-казах аз.
-Мел,как си?-попита Кейси.
-Добре!-казах аз.А ти?-допълних аз.
-Добре!-каза тя.Къде си?-допълни тя.
-Нямам си и на представа!-казах аз.
-Ок,после пак ще ти звънна!-каза тя и затвори телефона.

ГТБ(Гледна точка на Британи)

Излязох на терасата и забелязах че има доста полицейски патрулки.Влязох вътре.

-Мел,събирай си багажа!-казах аз.
-Чакай,какво става?-попита тя.
-Утиваме в Ню Джърси!Тук е прекалено рисково!Навън гъмжи от полицейски коли!-казах аз.

Събрахме си багажа и тръгнахме.Мелиса заспа в колата,нормално!Все пак беше късно.

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Получих SMS.Разтърках очи и го прочетох.Той гласеше:

Мелиса Стаилс,ако четеш това значи плана ни да те убием по най-жестокия начин се е провалил!Но,има време...Ще те накараме да съжаляваш че си се родила!Ще запалим имението ти,ако трябва!Ще избием всички от семейството ти!Ще си отмъстим!!!

Честно казано не ми пукаше...Получавала съм много съобщения от този род,и както гледам никой не ни е избил все още😂😂.

-Британи,къде сме?-попитах аз.
-На 10 минути от Ню Джърси!Мел,не ти ли се струва подозрително,че толкова много пожарни,полицейски патрулки и линейки пътуват към вас?!?-попита тя.

Огледах се.Забелязах че от покрива на имението излиза силен дим.Оооу боже!Пожар!

-Британи,карай възможно най-бързо!-казах аз.

Точно след 2 минути бяхме там.Цялото имение беше в пламъци!И "семейството" ми беше вътре.Минах покрай тълпата и влязох вътре.Пред мен се появи голяма стена от огън.Минах през нея и започнах да се изкачвам по горящите стълби.Огънят разрушаваше всичко.Картините окачени по стените горяха.Огънят ставаше все по-силен.От стаята където беше Кейси излизаше дим.С един ритник разбих вратата.Изкарах сестра си от горящата стая.Джаки(кучето ни) ни последва.Бяхме пред вратата на имението,когато пред нас се издигна стена от пламъци.Взех Джаки в ръце и минахме през огъня.Излязохме навън.
-Момичета,добре ли сте?-до нас дойдоха Джъстин,Ник,Мариса,
Макейла,Джейсън и Британи.
-Д-да!-казах Кейси.

Станах,изтърсих се и си поех дъх.След 40 минути пожарът най-накрая огасна.Искараха телата на леля и на майка ни.

-Съжелявам Кейси!...