Един объркан живот...

17.Какво имаш предвид?

От случката с двамата мъже сестра ми не е същата.Не излиза на вън,не е яла нищо от седмица,почти не спи и напоследък е доста притеснена.
-Какво става?-попитах я аз.
-Нищо защо питаш?-попита ме тя.
-Стига де,Мел,може да се познаваме от по-малко от година,но можеш да ми се довериш...-казах аз.
-Виж,знам че мога да ти се доверя но...Просто...Притеснявам се че...Ами...Просто...Просто не искам да пострадаш!Не искам глупаците да те помислят за мен и да те нарянят...Просто...Просто не искам да те загубя...-след тези думи тя се разплака.Прегърнах я и я успокоих.
-И кои бяха тези мъже?-попитах я аз.
-Двама психопати които искат да ме убият...-каза тя.
-Виж,Мел,незнам как да ти го кажа...Искам да спреш с убийствата!Моля те!-казах и аз.
-И аз го искам,но не мога,не мога защото...защото...защото те ще ме намерят!Тогава...-след тези думи тя пак се разплака.Успокоих я...
Беше доста късно.Легнахме си.Аз не можах да заспя.Не можех да оставя нещата така....