Един объркан живот...

44.Какво?!?

ГТК(Гледна точка на Кейси)

Пътуваме вече 2 дни и две нощи.Не сме спирали дори и за минута.Валеше дъжд.Повече се притеснявах за сестра си.Тя не сваляше поглед от пътя.
-Мел,спри за малко!-казах аз.
-Какво има?-попитя тя прозявайки се.
-Не си спала от два дни!Почини си!-казах аз.
-Кейс,няма нужда!-промълви тя.Трябва да се върнем в Ню Джърси!Кой ще кара?-допълни тя.
-Аз!-заявих.
-Кейс,ти нямаш книжка!-каза тя.
-И ти!-запротестирах аз.
-Карам кола от както бях на 13!Не ми трябва книжка!-каза тя.
-Добре,все тая!-измърморих аз.

Минахме покрай стар дом за деца.Колата спря.

-Имам малко работа,стойте тук!-каза Мелиса слизайки от колата.

Тя влезе в тъмната сграда.

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Влязох в старата постройка.Тук бях отраснала...Имаше нещо което трябваше да скрия от Кейси...Е,вярно е!Ние сме сестри и трябва да нямаме тайни,но незнам дали е все още там!Вървях по старите коридори,всичко беше изпепелено от пожара.На около имаше даже кости...Качих се на третия етаж,и влязох в малка стая.Започнах да ровя в останките от нещата.Намерих дневникът...Той беше последният спомен от детството ми...Понякога пишех в него ден и нощ...

-Мел,какво правиш?-чу се гласът на сестра ми.
-Нищо Кейс!-казах съвсем спокойно.

През вратата и прозорците започнаха да влизат мафиоти.

-Здрасти,Мелиса!-каза някакъв мъж.
-Ъммм,кои сте вие?-попитах аз.
-Не ме ли позна?-попита ме той.
-Чакай малко...Този глас...Татко?!?-казах учудено аз изтичах и го прегърнах.
-Какво правиш тук?-попита ме той.
-Минавахме от тук и решихме да наминем!-казах аз.
-Коя фамилия:Малик и Хоран?-попита той.
-Малик!-казах аз.
-Добре,дъще,аз ще се оправя с тях,вие си вървете!-каза той.
-Добре!-казах аз и тръгнахме.

Влязохме в колата и потеглихме...