Един объркан живот...

33.Отново в играта...

ГТК(Гледна точка на Кейси)

Беше 02:40 когато на вратата се почука.Слязох по стълбите и отворих.Пред вратата седеше висок мъж,на около 39.

-Търся Мелиса Стаилс.-каза ми той.
-Е,продължавай да търсиш!-казах му аз и тръшнах вратата.След минута той я отвори.
-Какъв ти е проблемът?-попитах аз.
-Наистина,ако Мелиса е тук,повикай я!-помоли ме той.

Качих се по стълбите и я разбудих.

-Какво искаш,03:00 часът е?!?-каза ми тя.
-Имаш посетител!-казах и аз.
-Кажи му да дойде сутринта!-каза ми тя.
-Хайде,ставай,Мел!-казах аз.

След минута двете слязохме по стълбите.

-Защо си тук?-попита го тя.
-И аз се радвам да те видя!-каза той.
-Махай се преди цялата стая да стане в кръв!-каза му тя.
-Гордея се с теб,дъще!-каза и той.
-Учих се от най-добрия,татко!-каза му тя и го прегърна.
-Кейси,кой е този мъж?-зад нас се появиха майка ни и леля ни.
-Ъмммм,само Мелиса знае!-казах им аз.
-Мелиса,бих си поговорил с вашите и със сестра ти,но трябва да дойдеш с мен!-каза и той.
-К-къде?-попита тя.
-Искам да дойдеш за 3 седмици с мен в Ню Йорк!-каза и той.
-Тя няма да ходи никъде!-каза майка ни.
-Хей,може ли да продължи?-попита Мелиса.Защо пък да идвам с теб в Ню Йорк?-попита тя.
-Разбрах,че са те открили и те...-той щеше да продължи,но тя го прекъсна.
-Млъкни замалко!Значи искаш да дойда с теб в Ню Йорк?-попита тя.
-Да!-каза той.
-Е,забрави!-каза тя,качи се горе,взе черен сак и маска и слезе.
-Аз няма да излизам от града,докато не свършим тук!-каза тя.Ако ще ме връщаш в мръсната игра,ще стоя тук!-допълни тя.
-Добре!-каза той.Влизай в колата!-след тези думи тя излезе от къщи.Не се притеснявайте за нея!-допълни той и излезе от къщата.

Легнах си и заспах...

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Влязохме в колата.

-Къде отиваме?-попитах го аз.
-В една провинция!-каза ми той.
-Кой е наред?-попитах го аз.
-Ъммм,май си ти?-каза ми той.
-Окей,чакай,КАКВОО????-попитах го аз.
-Много умно,Стаилс!-каза ми той.Аз не съм този,за когото ме мислиш!Ще те убием!-допълни той.
-Тогава ще умреш още в колата!-казах му аз,извадих пистолет и стрелях в главата му.Спрях колата.Не ми беше за първи път.Исках да е за последен.Вече бяхме на 50 километра от имението...Как щях да се прибера???Не можех да шофирам,а и да можех,колата вече нямаше бензин.Нямах пари.Погледнах в чантата си.Имах само ключ,телефон без батерия,пистолет,4 пълнителя и гримове.Този трябваше да има някакви пари.Избутах го от колата.Претърсих.Имаше 100 долара и бутилка с уиски.Взех ги.Беше 04:30 през нощта.Започна да вали летен дъжд.Чудесно!!!Започнах да вървя в обратна посока.Раната ми все още не беше зарастнала.Адската болка прониза тялото ми.Извадих ботилката с алкохола и изпих 2 глътки.Болката стана още по-силна.Подяволите,мисля че умирам!!!Бях много ядосана.Наблизо имаше къща.Там живееха мафиоти.Промъкнах се и ги убих.И без това някой трябваше да го направи.Изпих още 3 глътки от алкохола.Болката се усилваше все повече и повече.Наблизо имаше автобус.Качих се.След 45 минути той ме доведе до центара на града.Хубавото беше,че имението е на 30 минути от тук.Реших да се позабавлявам.На близо имаше още едно мафиотско семейство.Убих и тях.Излязох и изпих цялата бутилка с уиски наекс.Испуших три цигари.Не бях редовен пушач,но сега се налагаше.След половин час се прибрах.

-Мелиса,какво стана?-попита ме Кейси.Аз и разказах всичко.

Изкъпах се и си легнахме...