Един объркан живот...

49.Жалко...Жалка съм!!!

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Видях как сестра ми беше втренчена в телата на леля ни и майка ни.От очите и се стичаха сълзи.Прегърнах я...

-Не плачи,мила,всичко ще се оправи!-прошепнах аз.

Телефонът ми звънна.

-Ало!-казах аз.
-Нали ти казах,Мелиса,че ще си отмъстим!!!-каза трезгаво мъжки глас.
-Ако искаш ме убий,не ми пука!-казах аз.
-Ще видим това!-изръмжа той.
-Глупако,не ме естрах от смъртта!-казах аз и затворих телефона.

Вмомента зловещите обаждания и глупавите SMS-си
ми бяха най-малкия проблем...

Имах нужда да се махна!Поне за малко...

Реших да си взема 3 бутилки алкохол и да посетя стария дом за деца...

След около 3 часа пристигнах...Качих се в кабинета на директора...Често бях идвала тук...Бях палаво дете...Всичко беше изпепелено от пожара...Сълзите започнаха да течат от очите ми...Защо?!?Защо плача?!?Защо по дяволите плача???Жалка съм!Подяволите!Правя се на силна,но от вътре се унищожавам...Научих се да чувствам!Почти всеки ден плача...Сърцето ми се разкъсва...Живота ми е пълен с проблеми...Първо Джъстин...Джъстин...Липсва ми!Липсва ми!После отвличането...Следва побоя в който почти умрях.!.И това!И най-накрая това!!Не!Не трябваше да става така!Не трябваше да се намесвам в живота на сестра си!Не трябаше да провалям всичко!Аз съм виновна!Ако не бях се местила в Ню Джърси нямаше да става така!Аз съм виновна за смъртта на леля и мама!Не заслужавам да живея!Съсипах сестра си!Заслужавам да ме убият
по най-жестокия и мъчителен начин!Убих ги!Аз съм виновна!Жалко...Жалка съм!Правя се на силна,но всъщност съм слаба!!!Жалка съм,подяволите жалка съм!

Отпих още 6 глътки,когато и второто шише свърши.Сълзите продължаваха да се стичат от очите ми.Телефонът ми звънна.

-А-ало,кой е?-едвам попитах аз.
-Аз съм Мел,къде си?-попита тя.
-Не помня Кейс,не знам!-проплаках аз отпивайки от алкохола.
-Мел,колко испи?-попита тя.
-Не знам Кейс...-казах аз.
-Мел,ще дойдa да те вземa,къде си?-попита тя.
-Във...Във дома за деца!В дирекцията!-едвам казах аз.
-Добре,мила,идвам!-каза тя и затвори телефона.

Испих и последната бутилка,след това изпуших 4 цигари .Нямах сили да се изправя.Погледа ми беше размазан.Алкохола и цигарите си бяха свършили работата.След около 2 часа Кейси пристигна.

-Ей,как си?-попита тя.

Станах и я прегърнах...

-Ти как си?-попитах аз.
-Хайде,пияна си,идвай с мен!-каза тя.

Тръгнахме...

-Къде ще пренущуваме?-попитах аз.
-Макейла живее сама,ще преспим там!-каза Кейси.

Пристигнахме,изкъпахме се и си легнахме...