Един объркан живот...

39.Ти ме спаси!?!

ГТК(Гледна точка на Кейси)

Качихме се в спалнята.

-Кейс,сигурна ли си че го искаш?-попита ме Мелиса.
-Да!-заявих аз.
-Кейс,да си убиец не е децка игра!Ще ти пазя гърба,но ще дойде момент когато няма да мога да направя нищо!Все още можеш да се откажеш!-каза тя.
-Успокой се,ще се справя!-казах аз.
-Как мога да се успокоя??Превръщам сестра си в убиец!-каза тя.
-Стига,Мел...Аз го искам!-казах аз.

Телефонът и звънна.Тя вдигна и включи високоговорителя...

-Ало!-каза трезгаво жена.
-Да!-промълви Мелиса.
-Мелиса Стаилс?-попита жената.
-Не,Виктория Макърди!-каза Мелиса.
-Добре,Мелиса,няма нужда да се криеш!Ела в апартамент 101!Той е на 67 км от вашата къща!-каза жената.
-Ами,ако не дойда?-попита тя.
-Да ти звучеше като молба?-попита жената.
-След час съм там!-каза Мелиса.

Затвори телефона и го постави на масата.Преоблече се,сложи си маската,взе малка чанта...В нея постави:ключове,телефон,4 пълнитела,пистолет и 35 долара.Взе и бутилка алкохол.

-Къде утиваш?-попитах аз.
-В апартамент 101!-каза тя.
-Ще дойда с теб!-заявих аз.
-Не,няма!Опасно е!Кой знае какво иска онази к*чка от мен!?!-каза тя,взе чантата и тръгна.

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

След час бях там.Отворих вратата плахо.Незнам какво ме очакваше от другата страна.

-Здрасти Стаилс!-казаха жена и момиче едновременно.
-Ъммм,здравейте!-поздравих ги аз.Какво искате от мен?-попитах аз.

Жената се засмя.Тя ме притисна до стената и натисна корема ми с коляно.Аз изпищях.В този момент тя исипа нещо в устата ми.Беше отвратително!

-Искаме ти да умреш!-прошепна ми тя.

След това рязко се отръпна.Аз паднах на земята и се свих.

-Готова е!-каза тя.
-Добре!-промълви момичето.
-Аз излизам!Знаеш какво да правиш...-след тези думи тя затвори вратата.

Момичето ме върза.
-З-защо го правиш?-попитах аз.Бях доста замаяна.Сякаш съм изпила 4 литра алкохол.
-Аз..Тя ме накара!-каза тя.
-Хах...Повярвах ти!-казах аз.
-Не исках да го правя!Искам да те пусна,но не мога!-каза тя.
-Защо не можеш?-попитах аз.
-Защото,защото забрави!-каза тя.Стой мирна!-извика момичето и излезе.

Трябваше все някак да се измъкна.Но как??Бях вързана,а и дори и да не бях нямаше да мога да стана,бях твърде замаяна.Успях да си извадя телефона и набрах първия номер,който беше в телефонния уператор.

-Ало!-чу се гласът на сестра ми.
-Здрасти,Кейс!-поздравих я аз.
-Какво има Мел?-попита ме тя.
-Кейс,загазих!-промълвих аз.
-Къде си?Чакай...Идвам!-каза тя и затвори телефона.

ГТК(Гледна точка на Кейси)

Преоблякох се,взех един от пистолетите на сестра си(за всеки случай) и тръгнах.След 2 часа пристигнах.Беше 04:30 през ноща.Заредих пистолета и влязох.Сестра ми беше в безсъзнание,а до нея стоеше жена.
-Не я докосвай!-изпищях аз.Сигурно ме чуха хора от 2 улици,но в момента не ми пукаше.
-Здравей!-поздрави ме тя.
-Остави я!-казах аз.
-Сега ние командваме,миличка!-влезе още една жена.

Ръката ми започна да трепери,испуснах пистолета.

-Оставете ни намира!-казах аз.
-Оооу,свършена си миличка!-казаха двете в един глас.
-Говорете за себе си!-каза сестра ми.Тя беше зад тях.

Те се спогледнаха.Мелиса взе пистолета и изтреля два куршума.В следващия миг и двете бяха мъртви.

-Мел,добре ли си?-попитах аз.
-Ъммм,да!-промълви тя.
-Хайде да се махаме от тук!-предложих аз.
-Д-добре!-каза тя.

Бяхме пред сградата.

-Сега как ще се приберем?-попитах аз.
-Ела с мен!-каза тя и хвана ръката ми.

Заведе ме до най-близката кола която видя.Потърси камък,но не откри.Счупи стъклото с лявата си ръка и отключи вратите.

-Идваш ли?-попита тя.Аз седнах до нея.
-И как смяташ да я запалиш?-попитах аз.
-Гледай и се учи!-каза ми тя.

Започна да бърка с нож в ключалката на колата.Тя се запали.Потеглихме.

-Мел,не си ми казвала че имаш книжка!?-казах аз.
-Да,защото все още нямам!-каза ми тя.

След 2 часа път се прибрахме.Изкъпахме се и си легнахме...