59.В Париж

358 24 10
                                    

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Събудих се в малка стая.Кейси и Кейтлин също бяха там..

-Къде по дяволите сме?!-попитах аз.
-Де да знаехме..-казаха те.
-Вратата заключена ли е?-попитах аз.
-Що за въпрос?!-попита Кейт.
-Добре,аз се махам от тук!-заявих аз.
-Къде си мислиш,ще отиваш?!?-попита Кейт.
-Писна ми да живея в турски сериал!-казах аз.

Приближих се до вратата и с един ритник я отворих.Излязох и се насочих към изхода.Някой ме спъна,и се озовах на земята..

-Какво правиш,к*чко?!-попита Демитрия.
-И на мен не ми е приятно!-казах през смях.

Тя приклекна и притисна корема ми с крак..

-Какъв ти е проблемът?!-попитах аз.
-Оооу,моят проблем ли?!Не аз започнах връждата между двете семейства!Защо по дяволите го уби?!??-попита тя.
-Не съм правила нищо подобно!За толкова тъпа ли ме мислиш?!-попитах аз.
-Млъкни к*чко!Жалка си!Прекалено жалка...Махай се!-измърмори тя.
-И без това щях да замина!-измърморих ставайки.
-Бягай к*чко!-каза тя.Бягай преди да съм размислила!-допълни тя.

След тези думи тя се отдръпна и се качи по стълбите...Станах от земята и излязох..Трябваше да се преместя..Незнам къде..Може би Сан Диего??Не!Защо пък не Рим??Амии...Санкт Петербурк?!Може и в Лас Вегас..Не!Няма да живея в Америка!!Може и Париж..Да!Париж...Ноо,от къде по дяволите ще намеря пари за самолетен билет?!?Ще искам на заем..Но от кого?!??

ГТК(Гледна точка на Кейт)

Сестра ни БУКВАЛНО е откачила!Какво по дяволите ще направи сега?!Тя е способна на всичко..Е,почти на всичко..Незнам..Най-добре да прибера Кейси вкъщи,преди вече да е твърде късно..Апък да се надявам,че Мелиса няма да направи някоя глупост...

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Вече си усигурих самолетния билет..Полетът ми е днес,в 19:30,така че трябва да побързам с опаковането на багажа си..Париж е хубаво място..Може да си взема и куче..Да!

Качих се в най-близката кола и потеглих..След около 3 часа бях в къшата...Слава богу,все още нямаше никой..Приготвих 3 куфара и ги поставих в багажника на колата..Збогувах се с кучето ни и тръгнах..Самолетът ми излиташе след около 2 часа,така че имах време..Мисля,да се отбия до болницата,за да посетя Джъстин..Качих се в колата,след 30 минути бях в болницата...Вървях по белите коридори,докато не стигнах до стаята..Почуках и вкязох..

Един объркан живот...Where stories live. Discover now