Един объркан живот...

20.Отвлечена....Част 2

Отворих вратата на кулата, която искърца толкова гадно, че ме побиха 5 пъти повече тръпки. Кулата беше доста висока със повече от 100 стаи. Влизах и излизах от стаите, търсейки стаята където е Мелиса и онзи глупак. Намерих Мелиса и бързо изтичах до нея и я развързах. Изведнъж вратата се блъсна. Онзи мъж затвори вратата и я заключи. Може би си личеше, защо улицата е наречена улицата на "Смърта". Личеше си , че от тук няма да излезем живи. Той започна да ръкопляскя.
-Ти дойде Кейси-каза той.
-Да дойдох, за да спася сестра ми- изкрещях му аз.
-Колко трогателно, да се пожертваш за сестричката - засмя се той.
-Хей ще ни пуснеш или......-извика Мелиса, но в същия момент мъжът извади пистолет и го насочи към Мелиса. Тя не се уплаши и му каза да натисне спусъка. Той го натисна.....
-Мелисаа-изкрещях аз.
Тя се наведе и патрона не я уцели. След което тя извади нож и беше готова да го хвърли по мъжа, но аз я спрях. Тогава двете с Мелиса разбихме вратата и се обадихме на полицията. Дойдоха на мига и хванаха мъжа.
-Благодаря Ви момичета , че ни се обадихте. Благодарение на Вас ние заловихме този мъж, който търсим от 9 години.
Отново се превърнах в герой. Прибрахме се у дома и си легнахме...