Един объркан живот...

45.Лесно е да се усмихнеш...

ГТК(Гледна точка на Кейси)

Потеглихме...

-Мел,кой беше този човек?-попитах аз.
-Той е онзи,който ме превърна в убийца!-каза тя.

Спряхме до хотел.

-Какво ще правим тук?-попитахме двете с Тифъни.
-Ще нощуваме тук!-каза Мелиса.
-Но...но...ние нямаме и пукната пара!-казах аз.
-Знам!-заяви Мелиса.
-Не помня хотелите да са безплатни!?!-промълви Тифъни.
-Ще ни изритат!-запротестирах аз.
-Е,тогава гледай и се учи!-каза Мелиса и се усмихна.

Влязохме в зградата.Имаше доста хора.

-З-здравейте!-каза Мелиса с френски акцент.

Той само я погледна и продължи да си върши работата.

-Ей,това че сме още тинейджърки не значи че трябва да ни отбягваш!-заяви тя.
-С какво мога да ви помогна?-попита той.
-Искам стая!-каза тя.
-Как се казвате?-попита той.
-Моля?-попита тя.
-What is your name?-попита той.
-Моля?-повтори Мелиса.
-Как се казваш?-попита я той.
-What?-попита Мелиса.
-What is your name?-попита мъжът.
-Сори...Французойки сме!-казахме трите в един глас.
-Добре тогава!-каза той и подхвърли ключовете за стаята.Приятен ден!-заяви.

ГТМ(Гледна точка на Мелиса)

Качихме се и си разопаковахме багажа.Стана 21:55.
-Момичета,искате ли да метнем някой по телефона?-предложих аз.
-Да,защо не?-казаха двете в един глас.

Седнахме на леглото,и се обадих на непознат номер.Включих високоговорителя...

-Джак ти ли си?-чу се женски глас.
-Да!-казах,като се постарах да звуча по-твърдо.
-Къде си бе,балък?-попита тя.

В този момент и трите се засмяхме...

-Ъммм смисъл?!?-казах през смях.
-Аууууу!?!?-каза тя и затвори телефона.

Беше малко подозрително...Обадих се на следващия непознат.

-Подяволите,мръснико защо ми са обаждаш?-попита трезгаво женски глас.
-Еее,как може иначе?-казах аз.
-Толкова неща станаха!Бях готова на всичко,а ти къде беше?!?Беше на...
-Ей на 10 метра от вас...На спирката!-казах аз през смях.

След това затворих.Излязох навън.Взех цигара и я запалих.След час влязох в стаята.Момичетата баха заспали.Нормално,не сме спали от 3 дни.Легнах си...